Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българска гурбетчийка 20 години праща пари на децата си, но като реши да се върне в дома си, там жестоко я
  • Новини

Българска гурбетчийка 20 години праща пари на децата си, но като реши да се върне в дома си, там жестоко я

Иван Димитров Пешев декември 22, 2023
fdsgdvdfvvvvcvc.png

Бездомна, безпарична и болна – в тази нелепа ситуация се оказва гурбетчийка от Пазарджик след 20 години труд само в Гърция, отделно в родината, и то на държавна и сравнително добре платена работа.

Грешката на Румяна* е, че се е предоверила на собствения си син, за когото сега тя е нежелана, разбра 365 Новини.

„През цялото време всичко, каквото изкарвах, го изпращах на сина и снахата, разказва Румяна. Колкото пари са искали, толкова съм давала, без да се замислям – те са ми деца! Извадих им генерално пълномощно да се разпореждат с цялото ни семейно имущество, защото като не бях в България, нямаше как да е иначе. Купища багаж бях пратила, те го използвали за обзавеждане на новата си къща, не ми го дават.

Приписах на сина си и дома ни с условие да го наследи, след като умра. Но друго стана. Като отворих дума за моя дял от багажа и парите, вдигнаха скандал и в техния дом вече се чувствам излишна. А не искам да им преча. Добре се разбират, снахата е родена да бъде майка – еталон е в това отношение. Нека са щастливи…“, реди с обида жената.

Повод да ни потърси стана статия за приказна къща в Дъбравите, която се отдава без наем. Румяна също търси подслон, пише в. „Марица“. Засега още е в Гърция, но заради влошеното си здраве (има неуспешни операции, диабет, хипертония) иска да се върне в родния край веднага щом отпуснат социална пенсия. Тя няма да е достатъчна за наем, нито за изплащане на нов дом.

Отхвърлената майка обаче се страхува да вземе имот без наем.

Веднъж лъгана, и то от най-близките си, тя се страхува, че може да бъде изгонена от чуждия дом в неподходящ момент. Затова търси да купи къща на село. Готова е да плати около 5000 лева и няма никакви претенции, с изключение на това селото да е близо до Пазарджик, за да може да ходи по лекари. Ако някой има селски имот за продан и е склонен да приеме такава цена, нека се обърне към репортерите на „Пазарджишка Марица“, всички предложения ще предадем на пострадалата от прекомерното си доверие жена.

Най-тъжната констатация в разговора ни с нея бе, че колкото гурбетчийки в Гърция познава, почти всички са на нейния хал – излъгани, ограбени и изоставени от собствените си деца. Когато се върне в Пазарджишко, жената се зарича да направи неправителствена организация за правна помощ на пострадали по тази схема възрастни хора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уникални минерални извори до София лекуват редица заболявания
Next: Сбъркал е професията! Юксел Кадриев шашна с нова песен

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.