Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк: Цънцарова взриви bTV с шега към ген. Атанасов, той скочи в атака
  • Новини

Цирк: Цънцарова взриви bTV с шега към ген. Атанасов, той скочи в атака

Иван Димитров Пешев декември 22, 2023
csdfsdjagfsdgnjsdfgdf.png

Не е обсъждано ДПС да участват със свои министри в следващия кабинет след ротацията. Това заяви пред bTV съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов.

По думите му лидерът на ПГ на ДПС Делян Пеевски не е правил подобни заявки.

Атанасов каза, че персоналният състав на следващия Министерски съвет ще бъде по съвместно предложение на премиера Николай Денков и вицепремиера Мария Габриел.

„Първо ще направим оценка на всеки от сегашните министрите как се е представил. Персонален състав не сме обсъждали. Ако има нужда, би станал министър, но подобен въпрос не е бил обсъждан. Има идея да съм член на Конституционния съд, но не съм сигурен, че там ми е мястото“, добави той.

Атанасов коментира критиките на президента Румен Радев към управляващото мнозинство.

„Откакто това мнозинство в парламента създаде това правителство, не съм чул една добра дума от г-н президента за президента за управлението. Всичко му е криво. Разбира се, че критиките отстрани са полезни. Но според мен много отдавна е излязъл от обувките на държавен глава и не може да преживее това, че някой друг управлява, а не той и неговите служебни правителства. Които са безконтролни и това е една от причините за промените в Конституцията“, заяви той.

„Излязохме от политическата криза и г-н президентът е добре да ходи по света и да ни представлява, н не да се занимава с това, което не му е работа“, препоръча той.

Попитан дали ПП-ДБ управлява заедно с ГЕРБ-СДС и ДПС, той отговори: „Да, с тях управляваме. Да го крием ли това? Но правителството, което беше създадено, е на базата на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. ДПС нямат министри в правителството“.

Той посочи, че са започнали разговорите за ръководителите на регулаторите, но още дори не са изработени правилата за начина, по който ще бъдат номинирани и избирани те.

На въпрос на водещата Цънцарова как е минало коледното парти на неговата партия и дали е хапнал от тортата, той отговори: „Да, разбира се, че ще си хапна от тортата“.

На следващия въпрос „Главичка или краченце?“ той отговори гневно: „Как може да се опошлява така? Това е проява на безсилие. Не остана време да коментираме темата с МОЧА – монумента на окупационната червена армия. Толкова години го чакахме това нещо да се случи – да бъде свален този паметник. И понеже нямаше никакъв начин, по който да се противопоставят, се чудят с такова дребнотемие да опошляват темата“.

„Крайно време беше този тотем на комунистическата партия да изчезне“, категоричен беше той.

Ген. Атанасов остави без отговор въпроса „Беше ли вкусна тортата“. Но уточни, че торта, украсена с рязаните части от паметника на съветската армия на партито на ДБ той не е виждал.

„Ние искаме 33 години извинение от комунистическия режим за всички безобразия, които са вършени и така и не сме го получили. Имаше един лидер на БСП, който казваше, че поемат вината с мезетата, спомняте ли си? За това никой не се извини“, подчерта Атанасов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задава се рязка промяна на времето! Надеждите ни за мека зима рухнаха, ще е студ
Next: Катето Евро става част от ново предаване, такова досега не сме гледали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.