Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Извънредно: Зверско убийство смрази България току-що
  • Без категория

Извънредно: Зверско убийство смрази България току-що

Иван Димитров Пешев декември 22, 2023
dfhgfdhkfgkhfghfgkhfg

Разследват убийство на възрастен мъж в село Дерманци, община Луковит, съобщиха от прокуратурата.

На 21 декември е получен сигнал, че в частен дом в селото е открито тялото на 76-годишен мъж, обитател на имота.

Извършен е оглед в присъствието на съдебен лекар, като по тялото на мъжа е открита прободна рана в гърдите.

След разследване е заловен 30-годишен мъж – родственик на жертвата.

Той е привлечен в качеството си на обвиняем и е задържан за 72 часа.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Още една новина от вчера:

Известният отец Кирил Папудов от петричкото село Кладници е бил открит мъртъв в дома си завчера. Възрастният мъж е намерен на леглото в стаята си от неговите роднини.

Вчера започнала подготовка за погребението му, покойникът бил измит, облечен и готов, за да бъде изпратен в последния му път, когато изведнъж роднините забелязали рани по главата и странни драскотини по лицетo, пише Struma.com

Предположили, че смъртта му не е естествена и вероятно някой го е пребил.

Незабавно на място са извикани полицаи, които спрели подготовката за погребението и сезирали прокуратурата за съмненията на близките.

Спешната аутопсия е установила, че свещеникът е бил убит. Травмите, установени по главата на отеца са от блъскане и нанесен побой. Арестуван е и заподозряно лице, местен кравар.

Отец Кирил Папудов е национално известен. Многократно задържан и осъждан за притежаване на наркотици- канабис. Около 10 пъти го вкарваха в ареста, след като в дома му се намираха килограми от наркотичната трева.

Свещеникът непрекъснато обясняваше, че отглежда марихуана, за да лекува себе си и болната си съпруга Мария, която почина през 2006 година. Свещеникът се задоми повторно и пак продължи да сее канабис, новата му съпруга при един от арестите пое отговорността и беше осъдена на година и половина условно.

Жената твърдеше, че растението, което е открито в къщата им е саморасляк и отецът няма никаква вина. Той в този период бе в условията на условна присъда, и ако не бе баба Елена щеше да влезе в затвора, затова и жената пое неговата вина. Отецът има 5 условни присъди – 4 за канабис и 1 за незаконно оръжие.

В последните години обаче той се смири и нищо не се чу повече за него. До вчера. Очаквайте какво ще установи аутопсията и има ли виновен за смъртта на свещеника, който дълги години служи в църквата „Св. Илия“ в близкото с. Боровичене.

Continue Reading

Previous: Най-голямата белодробна болница на Балканите е наша и сме я съсипали
Next: Трус в БНТ! Ето ги думите, заради които уволниха знаково лице, Жоро Любенов не е на себе си

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.