Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Край на магазините за левче: Ето каква ще бъде тяхната съдба!
  • Без категория

Край на магазините за левче: Ето каква ще бъде тяхната съдба!

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
fdshdfhfdghfbggfbfg

Магазините тип „Всичко за 1 лев“ нашумяха ударно преди близо 15-16 години. Цяла мания е на път да си отиде завинаги, видя КОЧ.

Фикс идеята да преровиш и да се оборудваш за без пари със стоки ментета и некачествени домакински уреди вече ще бъде крайно трудна за осъществяване.

Иде краят на магазините за левче. Все повече китайски дюкяни вече са затворени, а други отдавна са се отказали най-евтината стока, която да продават, да бъде само 1 лев. Бедното население съвсем естествено като хипнотизирано гледаше евтинията, игнорирайки „благоуханието“, което се носи на влизане.

С 1 лев в джоба всеки се чувстваше направо милионер, влизайки да си закупи най-необходимите стоки за бита. И не само това.

Магазинчетата често са ставали арена на сблъсък между разгорещени домакини и млади моми, готови да си скубят косите до откат в името на това за тях да отиде последното огледалце в комплект с червило. Баби дори са размахвали бастуни една срещу друга, за да докопат пакет от 8 тоалетни хартии само за 1 левче.

Естествено никой не е оставял само лев за желан продукт.

„Изкушението дебне отвсякъде“, коментират редовни клиентки. Причината за това се подразбира – в китайските магазинчета просто има всичко. От калпави електроуреди, които могат да гръмнат при ползване над 5 минути, имитираща порцелан посуда до парфюми със сносна миризма, която за секунди се примесва с едрите капки избила пот. А българите грабеха ли грабеха, клиент да остави под 5 лева никога не се е случвало.

Но както всяко нещо истерията покрай магазините за 1 лев рязко отшумя. Появиха се моловете, в които все се намира по някоя сергия, която да е за джоба на всеки, разраснаха се и пазарите, на които виетнамци, ливанци и китайци пак продават по някоя друга стока менте. Добре познатите магазини за левче вече са с нов облик и витрини, на които се ширят обявки: „Комплект химикалки 2 лева“, „5 червила – 4 лева“, „Чифт гащи 5 лева“.

Служителка на магазин в столичния квартал „Слатина“ разкри, че преструктурирането се налага заради липсата на клиенти.

„От „Илиянци“ и моловете хората си купуват пак за без пари това, което ние продаваме. А и по-представително звучи: „Магазин за всичко“, отколкото „Магазин за 1 лев“, коментира тя и добави, че няма как билетът за градския транспорт да струва 1,60 лева, с 60% повече от най-евтината стока, която тя продава.

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов и Софи Маринова зарадваха феновете за празниците с нова песен, дава заявка за хит
Next: Най-важния семеен празник срещаме след ден! Красиви имена черпят, а традициите повеляват на трапезата да има

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.