На 24 декември отбелязваме Бъдни вечер. Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
На Бъдни вечер приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември.
Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден.
На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището.
Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е: 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия – колкото са месеците в годината. Те представляват сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др.
Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика. Обредните хлябове са три вида – посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.
В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве. Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата.
Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат.
Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята обаче, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян масата. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора.
Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.
Това е традицията, която се спазва в трапезата в желанието да се събере семейството, но в нашия променен и противоречив свят дали ще бъдем изпълнени със светли мисли? Да почувстваме едно ново начало като стремеж към доброто – заслужава си.
На Бъдни вечер имен ден празнуват всички с имената Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан и Първана.
А ето и няколко предложения за празничната трапеза. Това са любимите рецепти на популярния телевизионен водещ Ути Бъчваров и са вдъхновени от начина, по който баба му се е приготвяла за Бъдни вечер.
Коледен зелник
Зелник е вид баница и се прави по Коледа, като идеята й е да бъде без яйца, сирене и масло. И думата „зелник“ не предполага вътре да има зеле, а означава, че има нещо зелено, свежо, уточнява кулинарят.
Необходими продукти:
Кори за баница
Зехтин/олио
Праз
Орехи
Сухи чушки
Сол и черен пипер
Начин на приготвяне:
Празът се нарязва малко на ситно, задушава се в мазнината. Душим го, както се казва, по народному, за да стане мек и благ, без да се разлигавя. Слага му се сол, мъничко черно пиперче. И по желание съвсем малко чубрица.
При душенето се слагат сухите чушки, които моята баба винаги леко препичаше на камината, за да имат по-силен аромат. И като изстинат се натрошават и се нарязват много на ситно. Добавят се към праза, за да могат да омекнат и да дадат своите цвят и аромат.
Орехите трябва да са много и понеже едно време не се продаваха белени орехи, си спомням в моето детство преди Коледа се сядаше и се чупеха и чистеха орехи.
Когато се почистят орехите, баба ми правеше следния трик – леко ги запичаше във фурната, за да бъдат с по-силен аромат. След което орехите не се мелят, а се нарязват и защото при печенето остават шлюпките и с голямо желание те се продухват. Слагат се печените орехи към праза и това нещо създава една страхотна консистентност на тази плънка.
След това тя се оставя да изстине, поради простата причина, че когато човек навива баницата, ще се изгори, ако плънката е топла. Корите от баницата се разстилат. Леко се омазняват, навиват се на рола, нареждат се в една тава и се пекат на не много силна температура.
Отгоре, разбира се, отново се намазват с мазнина, защото постната кухня принципно носи повечко мазнина.
Ориз със сливи
Родът на моята баба идваше от Плевенско и тя твърдеше, че в онези години в Плевенско са идвали много търговци с много сушени сливи от яката на Стара планина, където основният поминък е бил сушенето на сливи, разказва още Ути.
Необходими продукти:
Сушени сини сливи
Ориз
Лук
Начин на приготвяне:
Сините сливи се накисваха, за да могат да се извадят костилките, които едно време бяха вътре. От костилките баба ми вареше с няколко цели глави лук бульон, който ставаше много вкусен. Той се ароматизира и боядисва от обелките на лука.
След това оризът го миеше докато излезе и последната бяла вода – нещо много важно за българския бисерен ориз, който се ползва и за сармите, и за чушките, се правеше по този начин. Запържваме го с малко мазнина, бъркайки го нежно, за да не го разчупим.
Оризът и бульонът (течността) се слагат в съотношение 1 чаша ориз към 2 и 1/3 чаши вода или бульон. Сините сливи не се режат на много ситни парчета и те изплуват, когато се сложат в тавата, защото този ориз не се вареше, а се печеше като пилаф на фурна.
Ошав
Най-често в нашата фамилия давахме оценки на ошава. Продават се миксове, в които има сини сливи, ябълки, круши… Баба ми ходеше по пазара и търсеше от тези сушени плодове, които продаваха хората от Родопите, защото те слагаха в миксовете си и т.нар. киселки. Това са малки диви ябълки, уточнява прочутият водещ.
Необходими продукти:
Сушени плодове
Вода
Вино
Мед
Начин на приготвяне:
Взимаме студена вода и слагаме вътре всички сушени плодове. Подгряваме я и точно преди да заври я спираме. Оставят се плодовете да си пуснат от своя сок през цялата нощ в тази топла изстиваща вода. Чак след това се възвира водата, изчакваме хубаво да се сварят плодовете, но без да се разваряват. Оттам нататък е много важно този ошав да не е просто едни сварени плодове.
Баба ми взимаше поне литър, литър и половина вино, чиято консистенция изваряваше точно на половината. Тогава добавяше и лъжица, две, три мед – зависи от това какво е количеството. И още нещо – 1,2 лъжици от бульоните, които остават от различните сладка.
Нали знаете, че едно време, когато се правеха сладка вкъщи, всички изяждахме плодовете и оставаха част от бульоните от сладкото от ягоди, боровинки и т.н. Захарните сиропи оставаха отдолу и именно тях баба ми ги миксираше и ги слагаше в този ошав при врящото вино.
Не се притеснявайте за децата – когато виното се изварява по този начин, целият му алкохол си отива. Така че това вино и този микс от различните сладка и медът придаваха онази феноменална завършеност на нашия ошав. Ошавът задължително се изваждаше на балкона, за да изстине.
За съжаление, зимите вече не дават възможност и на ошав да изстине добре, защото са много топли.
Традициите повеляват на трапезата за Бъдни вечер задължително да присъства и содената питка.
Списък с продукти:
брашно – 700 г
вода – 400 мл топла
сол – 1 ч.л.
бакпулвер – 1 бр.
сода бикарбонат – 1 ч.л.
ябълков оцет – 2 с.л.
олио – 3 с.л.
Начин на приготвяне:
Пресейте брашното три пъти, добавете солта и бакпулвера, разбъркайте да се смесят добре. В чаша смесете содата и оцета, след като шупнат ги добавете към брашното, заедно с олиото. При непрекъснато бъркане на струя добавете топлата вода и замесете меко тесто.
Тази стъпка е най-важната за сполучлива содена питка – месете тестото продължително след оформянето му, или докато, като му направите разрез, в него да има мехурчета въздух.
Оформете питка от тестото и я поставете в намазана с олио тавичка.
Оставете тестото да престои 15 минути така за да се отпусне, преди да я поставите в фурната за печене, надупчете питката с вилица на повечко места.
Поставете тавата в предварително нагрята на 180 градуса фурна и печете за около 30-35 минути до лек златист загар.
Намокрете тензух и изстискайте много добре, извадете изпечената питка и я увийте с него, покрийте със суха кърпа и оставете така за около 10 минути.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: