Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Пловдивчанка купи лекарство от Турция за 31 лева, у нас щеше да даде 420
  • Без категория

Пловдивчанка купи лекарство от Турция за 31 лева, у нас щеше да даде 420

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
dfbfbgfhghhfhjhgfjhg

Пловдивчанка е купила лекарство за остър артрит от Турция за 4 лева опаковката вместо за 60 лева в България.

Става въпрос за „Плакенил“. Според касовата бележка на жената от аптеката в южната ни съседка за 7 опаковки е дала 284,48 лири, което е 40,64 лири една опаковка. Цената, изразена в български лева при една турска лира – 0,11 лева, означава, че е дала 4,47 лева за опаковка, а за 7 опаковки това са 31,30 лева.

Не изпускай тези оферти:

При наша справка за стойността на лекарството се оказва, че една опаковка в България струва около 60 лева. В аптечната мрежа обаче лекарството липсва. Неговият еквивалент, който също е предписан на пловдичанката – „Моривид“, също струва 60,60 лв. Т.е. ако тя беше решила да закупи 7 опаковки, то трябваше да даде около 420 лева.

Така дори с бензина за пътуването до Турция закупуването на лекарствата й е излязло в пъти по-евтино.

По думите на жената следващият път ще отскочи до съседна Гърция, където е проверила, че лекарството е около 3,50 евро.

Тя е един от примерите защо лекарственият туризъм набира скорост, както и защо много българи предпочитат да се лекуват в болници в Турция, а не в България.

Още подобни новини:

Увеличение се наблюдава при цените на фармацевтичните продукти, като инфлацията не е подминала сектора. Процентното увеличение се движи между 5 и 10%, съобщава Би Ти Ви.

На по-голямата част са основно лекарства без лекарско предписание. Според данни на Министерството на здравеопазването, предоставени на bTV, продуктите, които през тази година имат най-голямо максимално увеличение и чиято цена е скочила с над 50 на сто, са капките за нос, геловете за обрив, спрейовете за нос, капките за очи и йодните таблетки.

Важно уточнение е, че за тези продукти има наложен таван на цената, който не може да бъде надхвърлян. Постъпилите заявления за промяна на цена на лекарствени продукти без лекарско предписание за периода януари 2022 г. – август

2022 г. са общо 795 бр. в това число и няколко хомеопатични лекарствени групи. За същия период на 2021 г. са подадени общо 92 бр. заявления за промяна на цена на лекарствен продукт без лекарско предписание.

Проверка на Би Ти Ви показват данните за пет от най-търсените и необходими продукти, с които всеки от нас се запасява у дома.
Цената на таблетките за популярен продукт срещу температура се оказва най-ниска в България и приблизително същата в Турция. В Германия тя е почти тройна. Таблетки за настинка и болки в тялото.

На най-добра цена могат да бъдат намерени в Турция. Най-скъпи са отново във Федералната Република Германия. Лекарство за главоболие – В България то е най-евтино, а ако го закупим от аптека в Берлин – то ще е близо 3 пъти по-скъпо. Сиропът за кашлица се предлага с изненадващо ниска цена в Турция. В Германия и България сметката ни касата ще бъде почти еднаква.

Равносметката е, че най-евтино излиза купуването на лекарствени продукти от Турция. В Германия, обаче лекарствата са много поскъпи, а увеличението на цените при тях се движи със същата степен като у нас.

Наблюдава се „лекарствен туризъм“. „Това е един „Параграф 22“, защото в България данъкът добавена стойност на лекарствата е най-висок. При нас ДДС-то не е преференциално, докато в Гърция е 9% на лекарствата. И ако трябва да бъда точна, ние работим с най-ниския марж, говоря аптеките като то не е печалба, а добавка“, коментира Мая Попова, магистър-фармацевт.
Много българи избират да купуват лекарства от близките до границата селища в Турция. Разликите в цените са от 30% до 300%.

„Има пределни цени на лекарствата в зависимост от това дали се дават с лекарско предписание.

Увеличението на цената на лекарство може да стане веднъж годишно в рамките на инфлацията, която НСИ отчита“, каза по Би Ти Ви Богдан Кирилов, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.

„Регулацията на цените в рамките на Европейския съюз е единна. Затова може да се наблюдават разлики в цените спрямо държави, които са извън ЕС“, уточни той. Според него е важно да се намери баланс в рамките на Европейския съюз, за да не се стига недостиг до лекарства. „Факт е, че в различни периоди се наблюдава недостиг на определени продукти.

Недостигът на един лекарствен продукт води до свръхтърсене на алтернативата. Това води до възможно забавяне и на алтернативния продукт“, посочи той.

„Част от хората са с впечатление, че държавата се занимава със закупуването и разпределянето на лекарствата. Касае се за един пазар, който е частен – производителите и аптеките са частни. Регулаторът има друга роля“, допълни директорът на ИАЛ.

Continue Reading

Previous: Най-важния семеен празник срещаме след ден! Красиви имена черпят, а традициите повеляват на трапезата да има
Next: Предколедно: Земетресение разлюля България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Новината за Меди дойде преди 19 минyти, и ни остави без дyми
  • Току що! Докараха окован Мегера: Извадиха подробности за него и Филипов
  • Симеон II каза защо пропусна церемонията за цар Самуил. Вижте повече..
  • Пуснаха напълно нови непоказвани кадри след убийството на Илиян Филипов: Мъж бяга от мястото
  • Бащата на Сияна: Вижте му погледа, сякаш нищо не е направил
  • Горан Благоев: Правителството подло скри истината какво даваме на гърците
  • Снайперисти на покрива над Радев, Йотова и цар Самуил!
  • Нечувано! Затварят близо 800 от общо 1000 игрални зали в България
  • ПОКЛОН! Едва на 20 години почина…
  • Нидал Алгафари посочи новия президент на страната

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.