Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал: Водещ на Нова заповяда на Първан Симеонов да слуша и да си води бележки
  • Новини

Скандал: Водещ на Нова заповяда на Първан Симеонов да слуша и да си води бележки

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
dsfhhddhdgfhfghgfhgf.png

Голямото събитие продължава да е войната в Украйна. Приемането на конституцията обаче с събитието на годината според мен. Това каза пред Нова нюз социологът Първан Симеонов.

„С оглед на войната в Украйна е трудно да има друга конфигурация в България. Тази война не се движи както на всички нас ни се искаше и като че ли друг вятър започва да вее в България. Това може донякъде да развали комфорта на това правителство. Може да се окаже, че голяма част от хората са на едни вълни, а това правителство – на малко по-други.

Правителството има един вроден проблем – да надцени влиянието на този разказ. Голяма част от българите обаче се дразнят от прекаляването.

Правителството малко като че ли прекалява с главно символни действия и това поражда съпротиви. Те няма да се видят на бурни митинги, а на избори. София за малко не се сдоби с червен кмет. Единият електорат гласува доста мощно срещу коалиционните си партньори. Получи се протестно гласуване. В София се гласува политически и това беше политически знак“, уточни той.

„Тези хора дотолкова се сраснаха помежду си, че започнаха да мечтаят за 4-годишно управление. Получава се един парадокс“, каза още Симеонов.

По повод ротацията през март социологът изказа мнение, че ще е логично някои министри да напуснат постовете си.

„Ако съм на мястото на ГЕРБ и на ДПС, не бих настоявал за повече видима власт, за повече министри в тези трудни времена. И без друго имат достатъчно власт.

Второ, това е трудно управление, икономически трудно, не се знае какво ще се случи, след като свърши дерогацията. Не е ли по-удобно ПП-ДБ да обира негативите?“, посочи той.

„Борисов каза, че ще е жена, макар че близки до Борисов говорители опипват почвата дали пък да не е той самият. Според мен му се иска, вижда се, разбирам го“, каза Симеонов в отговор на въпрос Мария Габриел ли ще бъде следващия премиер.

„Близкият говорител беше в това предаване“, прекъсна го водещият.

„Така ли беше“, изненада се той.

„Така беше. Не гледате „Офанзива“ редовно. Ще трябва най-накрая да си извадите бележка – събота, в 16 часа. ако не участвате, независимо от графика ви, сядате и започвате с бележки кой какво казва“.

„Това предаване си струва гледането и се радвам на поканата“, опита се да замаже положението Първан Симеонов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кола затисна и уби млад мъж, докато краде катализатора й
Next: Хасково потъна в скръб в навечерието на Коледа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.