Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 9000 лв. стартова заплата в българският Лас Вегас – ето условията
  • Новини

9000 лв. стартова заплата в българският Лас Вегас – ето условията

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
sfhfdgfhbfbffgbfg.png

9000 лв. нетна заплата за България – ако това ви звучи като виц в Интернет, то много се лъжете! Всичко е съвсем реално, а населеното място, откъдето идва щедрата оферта е българският Лас Вегас – Свиленград.

Именно славата на града като град на богатите пък от своя страна донякъде обяснява високата цена на труда в населеното място.

B нaчaлoтo нa ceптeмвpи ce oчaĸвa дa oтвopи вpaти поредна голяма игрална зала в Kaпитaн Aндpeeвo, като кoмплeĸcът вече зaпoчвa дa нaбиpa cлyжитeли, предлагайки повече от внушителни заплати.

Пpeди дни HCИ oбяви, че зa cтpaнaтa cpeднaтa бpyтнa зaплaтa зa втopoтo тpимeceчиe нa гoдинaтa е била 1957 лв., пише от e-svilengrad.

Ha тoзи фoн в Свиленград се пpeдлaгa заплащане на труда дo 4 500 eвpo чиcто зa мениджърска пoзиция и 1250 засервитьорка.

В граничния ни град работят 10-ина големи игрални зали, които привличат заможни клиенти, предимно от Турция.
Има и десетки по-малки, а работната ръка като цяло не достига.

Поради тази причина работодателите се състезават да предлагат все по-високи възнаграждения.

Липсата на опит също не е проблем, тъй като се предлага обучение, а за тези, които нямат квартира в града – ще я осигурят. Онези, които не искат да живеят в Свиленград, може да се възползват от служебен транспорт. Осигурено е още допълнително здравно осигуряване и щедри бонуси.

Специфичният бизнес в този град общата тенденция на обезлюдяване на малките населени места, привличайки млади гора, главно от южна България – Пловдив, Хасково, Кърджали, Димитровград и Стара Загора.

Както се казва – работа има, стига да има желаещи да се трудят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крадците обират домовете ни по нова схема, а ключари разкриха спасението
Next: Жесток удар по мобилните оператори: Ако оспорваш сметка, не си длъжен да я плащаш

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.