Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Свещеник умря за 48 минути, след което се върна от онзи свят и разказа какво ни очаква
  • Без категория

Свещеник умря за 48 минути, след което се върна от онзи свят и разказа какво ни очаква

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
svdsgsdfgfdhfghfg

79-годишният католическия свещеник от Бостън Джон Майкъл О‘Нийл получил масиран инфаркт в църквата си и бил откаран в спешното отделение на болницата Мемориал.

Болницата наскоро закупили иновативен медицински апарат, наречена Lucas 2, който поддържа кръвното налягане с цел оросяване на мозъка при жертви на инфаркт, докато лекарите се опитват да отпушат блокирани артерии!

Пулсът на О‘Нийл спрял и той бил включен в модерния апарат.

След 20-минутни лекарите преценили, че няма смисъл да оперират сърцето на пациента и, че той няма шанс да оцелее. Възрастния мъж и той бил обявен за мъртъв. Нямал каквито и да било жизнени функции. Сестрите го покрили с чаршаф и докато бутали носилката към моргата, свещеникът изведнъж подскочил! Това се случило точно 48 минути след като пулсът на мъжа спрял.

Шокираните медици установили, че възрастният мъж е абсолютно контактен с нормални жизнени функции – все едно нищо не се е случило! Мъжът настоял да си тръгне от болницата веднага, но лекарите го убедили да остане в болницата поне една нощ, според бостънския телевизионен ТВ канал WGBH.

И тук идва наистина интересната част! Свещеникът бил абсолютно адекватен и разказал какво му се е случило през 48-те минути, през които бил на ония свят.

Спомените му били ясни като бял ден:

Първото, което почувствах беше чувството на абсолютна любов, приемственост и доброта! Едно топло чувство, което буквално ме обгърна! Около мен струеше ярка светлина, която ме водеше на горе към небето! Усещах чувството на любов все по-силно, когато най-накрая видях Господ. Голямата ми изненада беше, че Господ беше ЖЕНА! Тя ме прегърна и тогава усетих абсолютния мир в душата си – чувство, което не може да се опише с думи!

Без да промълви нито една дума, Господ ми каза, че имам още работа на земята, и след секунда се събудих

Continue Reading

Previous: Пловдивчанка си купи баклавички, погледна касовата бележка и й стана лошо
Next: Пълнени пиперки с боб – наследих рецептата от баба и задължително я правя за Бъдни вечер:

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.