Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ендер от Опасно изкушение изпя Бяла роза на български пред много зрители
  • Новини

Ендер от Опасно изкушение изпя Бяла роза на български пред много зрители

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
vsdfvdbgdfgdfgdfgfd.png

Турската звезда Шевал Сам напълни зала 1 на НДК на концерта си в София. Много нейни почитатели, които я познават добре и като Ендер от турската сага „Опасно изкушение“ пътуваха от всички краища на България, за да я видят на живо. Певицата не ги разочарова, дори като подарък към публиката изпълни култовата „Бяла роза“ на Славка Калчева и вдигна залата на крака.

Тя доведе със себе си и колегата си Берк Октай, който е карал много женски сърца да туптят.

Фаталната Ендер Челеби и Чаатай от култовия сериал са от най-големите любимци на телевизионните публики поне на три континента и това се видя в залата, в която присъстваха много техни почитатели.

Възхитените зрители оставиха множество отзиви.

Толкова сме впечатлени. Тази вечер турската певица и актриса Шевал Сам изнесе концерт в НДК. Певицата изпя на български песента „бяла роза“. Турската певица показа голяма уважение към страната ни, което не бива да бъде незабелязано. Аплодисменти ❤️

Завиждам на всички, които бяха на концерта!!!

Прекрасна Шевал Сам!♥️Сладураната Ендер!????

Такива са истинските артисти.Адмирации!

Беше невероятно изживяване! Има прекрасен глас и присъствие! ????

Страхотна беше Шевал! 2часа пя на живо с бенд без да спре! Много естествена, бяха и написали думи на български тя ги каза. И изпя на български “ Бяла роза“. Бендът й са изключителни музиканти.

И Шевал Сам взриви всички като изпълни „Бяла роза“ …, адмирации, уникална, една Гранде жена, велика е … останахме без думии, успя да изправи хората да го изиграят хорото, обожавам я и й се възхищавам!

Браво! Не харесвам Бяла роза, но това е огромно уважение към българската публика!

Много родни звезди от поп фолк гилдията уважиха концерта с присъствието си и не само. Зорки фенове успяха да хванат Силвия Кацарова на пристигане в залата, но никой не е останал разочарован от спектакъла, който предложи турската звезда, която сподели по-рано, че въпреки, че има концерт всяка вечер се чувства щастлива.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Две големи промени в Изипей, които засягат всички
Next: В един ден България се сдоби с 2 нови тотомилионера – единият с печалба 3 269 864 лв.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.