Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази молитва затваря болестите и нещастията зад 7 ключалки! (запазете я, защото помага)
  • Новини

Тази молитва затваря болестите и нещастията зад 7 ключалки! (запазете я, защото помага)

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
sdfgfhbfdhfhfghgf.png

Тази молитва ни пази от болести, нещастия и негативна намеса в живота!

 

Успокойте се, поемете въздух, помислете за себе си и за най-близките си хора. А след това бавно и спокойно седем пъти прочетете тази молитва. Тя е толкова силна, че затваря болестите и нещастията зад седем ключалки.

 

Представете си, че вашият дом, семейството ви и вие самите, сте обвити от прозрачен пашкул, който е излян от добра енергия. Колкото по-истински си го представите, толкова и влиянието на тази молитва ще бъде по-силно.

Защото има нещо, което не бива да забравяме. И то е, че Бог и Света Богородица бдят над нас всяка минута. Но имат един едничък съвет – да вярваме в тях.

Да вярваме в Божествената сила и в това, че ако гледаме и се отнасяме с добро към света и Вселената, то и тя ще ни отвърне със същото.

Чудодейната молитва ще намерите под този текст под формата на снимка. Нарочно сме я поставили така. Копирайте си я и си я запазете някъде на сигурно място.

Така ще може да си я четете всеки път, когато почувствате нужда от Божията помощ или се усетите изправени на кръстопът.

Ние вече го направихме, направете го и Вие! И не забравяйте да прекръстите пространството около Вас, както и себе си, след нейния прочит.

Нека Бог да ни пази и да бди над нас и любимите ни хора! Амин!

„Седем кръстови защити налагам над себе си, на моето семейство и домашното ми огнище. От Светия Дух; от нашия Господ; от сина му Исус; от Велика Богородица – живот благочестив; от Ангела мой хранител, непрестанно бдящ над мен, от залез слънце до зората кръст слагам; от земята до небето. Кръстовете затварят всички входове от нечистите, скриват ни от злото.

Ще сложа седем ключалки на къщата, ще я затварям от бедствия, сили защитни ще дам за наше спокойствие и уют. Първото заключване е от неприятности; второто – от нещастието бедността и безплодието; третото – от сълзите на горчилката; четвъртото – от черни кражби; петото – от бедността; шестото заключване ще заключи болестите; седмо- цялото пространство е затворено.

Обединявам ключалките, поверявам ключа на Бога. Висшите сили ни закрилят, несправедливостта е изгонена. Вярвам в справедливостта, в добри мисли, отварям душата си.

Амин.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търговците в Одрин с ключов ход заради алъш-вериша с българи, търсят под дърво и камък…
Next: Бебе се роди с 4 промила алкохол в кръвта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.