Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте хитреца от БАН, който плаща по 3 лева за ток на месец
  • Новини

Вижте хитреца от БАН, който плаща по 3 лева за ток на месец

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
fddbdfbfgbfgbgfbfg.png

Ученият от БАН Михаил Цвеов е човекът, който твърди за себе си, че е решил да се опълчи на системата и на енергийните монополисти. Той явно е успял да изпълни своята мисия, след като за януари е платил рекордно ниска сметка за ток, съобщава Нова телевизия.

Той живее на студено. Спи в спален чувал, зимата в най-студените дни облича няколко чифта анцузи и блузи и стои с шапка. Имало е и дни, в които е виждал дъха си вкъщи. По думите му студът е лошо нещо, но по-лоши са сметките. Води такъв начин на живот от 2006 г.

 

Не използва хладилника си, а готварската му печка служи за поставка за растения. Изключил е и парното си. За къпане обаче използва тръби от парното.

Сам казва, че въпреки студа те успяват да оцелеят. Има авокадо, което лично е отгледал от семка.

Сметката му за ток за последния месец е 3.01 лева. Мъжът работи в Института по механика към БАН.

Запален е по фотографията и си е купил няколко фотоапарата. Освен това си е купил и „нещо като електромобил“ за 6 хиляди лева. Не го е зареждал в последния месец и няма книжка, за да го управлява. Но често го возят приятелите му. Казва, че е направил покупката, за да даде пример на обществото.

Според него сметката му за ток се е формирала за осветление, зареждане на телефон, понякога включвал микровълнова.

Михаил иска жена, която е свикнала на студено. „Все пак има и някои жени, които са свикнали на студено. Засега няма желаещи, които са казали искам да живея при теб на студено. В краен случай, ако никоя не иска на студено, включваме парно и ток и това е. Най-важно е да си имам жена и деца“, завършва той.

Източник: lupa

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптичка на Нова ТВ прикова погледите на зрителите рано сутрин
Next: Юксел Кадриев отново запя и засрами половината родни звезди с таланта си – чуйте го само

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.