Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката ще бъде вашият ангел-хранител завинаги! И когато вече я няма, запомнете тези думи
  • Новини

Майката ще бъде вашият ангел-хранител завинаги! И когато вече я няма, запомнете тези думи

Иван Димитров Пешев декември 28, 2023
sdfgfdhbfghfgghfgh.png

Майчината любов ни води през живота и ни защитава от всички беди. Майката винаги е до теб, дори когато вече не е физически на този свят. Никой не обича като майката и никой не може да прощава и разбира като нея. Любовта й е безусловна и не изисква доказателства.

Любовта на майката към нейното дете обвързва завинаги две души и две тела. Любовта й се ражда в момента, когато в нея грее светлината на един малък живот. Тя го обича повече от всеки друг на света. За една майка нейното дете е най-важното нещо на света.

Тя е способна да пожертва живота, кариерата и амбициите си за детето си. Нейната любов е извън времето и пространството и за нея няма пречки. Майката е тази, която ще подкрепи детето си във всички ситуации. Тя не очаква благодарност за всичко, което прави за детето си.

майка и дъщеря обич

Никоя жена не може да познае истинската сила на любовта, докато не осъзнае себе си в ролята на майка. Само майката знае как да се грижи, защитава и обича безусловно. Майката е най-големият поддръжник и най-искреният приятел.

Денят, в който загубите или сте загубили майка си, ще бъде или вече е бил най-лошият и най-тъжният ден в живота ви. Когато майката си отиде, всичко ще се промени завинаги. Ще започнете да усещате нещо, което дори не сте подозирали, че съществува. Ще мислите за нещо, което не ви е хрумвало досега. Ще бъдете изненадани от това, което не сте забелязвали досега.

майчина любов

Нещо съвсем ново ще се случи в живота ви и ще разбие сърцето ви. Без значение на колко години сте, ще почувствате, че майка ви липсва на тази Земя. Ще осъзнаете колко важна и скъпа е била тя за вас. Колко много си я обичали, как сте изживели нейното присъствие и любов. И само когато загубите най-скъпия човек, една мисъл буквално ще ви парализира: „Къде е тя сега, в кой свят?“

дъщеря и майка

Едно ще ви кажа: при вас е! Въпреки че изглежда невероятно, но майката винаги е с вас. Тя завинаги остава вашият ангел пазител, който никога не си тръгва и никога не забравя. Невъзможно е да повярвате, но можете да се съгласите, че все още усещате аромата и присъствието й, въпреки че тя вече не е на този свят.

Може да не можете да я прегърнете или да й се обадите, но тя винаги ще бъде до вас. Понякога сърцето ви просто ще изпее думите на истинското щастие и ще каже „мамо“, въпреки че тя отдавна си е отишла.

Дни, месеци и години ще се чудите дали тя знае колко много сте я обичали, колко ви липсва, колко много означава за вас… Всеки ден вината, че не сте й казвали, че я обичате повече, ще ви изяжда и никога няма да е достатъчно. Минутите ще минават като дни. Дните ще са като години.

майка, дъщеря и внучка

Времето ще спре, в плен на непоносима болка. Защото точно това се случва, когато най-скъпият човек на света си отиде от живота ни – нашата майка…

Ще ти липсват нейните обаждания, цветът на гласа й, усмивката й, докосването й… А въпросите ще идват и ще те измъчват с тежестта си: „Липсвам ли й? — Каза ли ми всичко, което искаше? „Говорихме ли всичко важно и смислено?

Времето не лекува тези рани. И знаете ли защо? Защото спомените за майката никога не избледняват. Тогава ще разбереш, че майката е винаги с теб. Тя винаги ще те обича. Винаги ще бъде там, защото душите ви са свързани завинаги. Това е завет, по-силен от смъртта. Тази любов е самият живот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на старата руска салата! Домакините масово се приготвят за Нова година и правят хита на сезона-Рецепта
Next: Какво казал Бог на всяка зодия, когато я създавал и каква цел й предопределил за жизнения й път

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.