Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво казал Бог на всяка зодия, когато я създавал и каква цел й предопределил за жизнения й път
  • Новини

Какво казал Бог на всяка зодия, когато я създавал и каква цел й предопределил за жизнения й път

Иван Димитров Пешев декември 28, 2023
xsdgfdfsdfsdfsdfs.png

Какво казал Бог на всяка зодия, след като я създавал?

Всяка зодия носи определени качества, които може да използва, за да си помогне на себе си и на другите около нея.

Да кажем, че Господ е създавал знаците от хороскопа един по един с намерение всеки да бъде различен и предопределен да изпълни определена цел на Земята. Имайки предвид характеристиките на зодиакалните знаци, Господ би им разделил следните важни задачи.

Овен
На теб, Овен, давам това семе, за да имаш честта да го засееш пръв.

Тъй като за всяко семе, което засяваш, още един милион нови ще се умножат в твоята ръка. Ти няма да имаш време да видиш как израства семето, тъй като всяко от тях създава повече, отколкото засяваш.

Ти ще бъдеш първият, който ще проникне в почвата на човешкия ум с моята идея. Но не е твоя работа да се грижиш за идеята, нито да я поставяш под съмнение. Твоят живот е действие и единственото действие, което аз ти приписвам, е да накараш хората да осъзнаят моето творение. За твоята всеотдайна работа, ти подарявам самочувствие.

Телец
На теб, Телец, аз давам мощта да вградиш семето в разума. Твоята работа е голяма и изисква търпение, тъй като е необходимо да довършиш всичко, което си започнал или семената ще бъдат разпилени от вятъра. Ти не трябва да оспорваш, нито да променяш своето решение по средата, нито да зависиш от другите за това, което те моля да направиш. Поради това аз те дарявам със сила. Използвай я мъдро.

Близнаци
На теб, Близнаци, аз давам въпросите без отговорите, така че да можеш да накараш всички да разберат какво виждат около себе си. Ти никога няма да знаеш защо хората говорят или слушат, но в твоето издирване на отговора ти ще намериш моя дар – знанието.

Рак
На теб, Рак, аз възлагам задачата да учиш хората на чувства. Моята идея е ти да ги накараш да се смеят или да плачат, така че всичко, което виждат и мислят да породи удовлетворение, идващо отвътре. Затова аз ти давам дар – семейството, за да е пълно твоето удовлетворение.

Лъв
Твоята задача е да представиш моето творение пред света, в цялата му брилянтност. Но трябва да бъдеш внимателен с гордостта си и да помниш, че това е мое творение, не твое. Но ако ти забравиш това, хората ще те презират. Има повече радост в работата, която ти давам, ако я свършиш добре. Поради това ти дарявам Чест.

Дева
Теб, Дева, ще помоля да проследиш всичко, което човекът е направил с моето творение. Трябва да проследиш внимателно неговите пътища и да му напомниш за неговите грешки, така че чрез теб моето творение да бъде усъвършенствано. За това, което ще направиш, аз ти давам чиста мисъл.

Везни
На теб, Везни, аз възлагам мисията на служенето, така че човек да бъде разумен в дълга си към другите. Да може да се научи на съдружие, а също и да отразява другата страна на своите действия. Аз ще те поставя навсякъде, където има раздор и за твоите усилия ще ти даря Любовта.

Скорпион
На теб, Скорпион, възлагам много трудна задача. Ти ще имаш способността да познаваш умовете на хората, но няма да ти позволя да говориш за това, което си научил. Много пъти ще страдаш от това, което виждаш и в своето страдание ще се обърнеш срещу мен и ще забравиш, че това не съм аз, а извращението на моята идея, която причинява твоята болка.

Ти ще опознаеш толкова много човека, че ще го видиш като животно и ще се бориш толкова много с неговите животински инстинкти в себе си, че ще загубиш пътя си; но когато накрая се върнеш при мен, Скорпион, аз имам за теб върховния дар на Целта.

Стрелец
Стрелец, желая от теб да накараш хората да се смеят, тъй като поради неразбирането на моята идея те се огорчават. Чрез смеха е нужно да дадеш на човека надежда, та чрез надеждата да обърне очите си към мен. Ще влияеш на много животи, макар и за миг, но ще разбереш и тревогите на всеки живот, който докосваш. На теб, Стрелец, аз давам дара на безграничното изобилие, за да можеш да го разпростреш така, че да достигне всеки мрачен ъгъл и да го освети.

Козирог
От теб, Козирог, аз искам да научиш хората да работят. Твоята задача не е лека, тъй като ще усетиш делата на хората върху собствените си плещи; но за робския ти товар аз поставям отговорността на хората в твоите ръце.

Водолей
На теб, Водолей, аз давам концепцията на бъдещето, така че човек да може да вижда и други възможности. Ти ще страдаш заради самота си, защото аз няма да ти позволя да си присвоиш моята любов. Но затова, че ще обърнеш погледа на човека към нови възможности, аз ти давам дара на Свободата, така че в свободата си да продължиш да служиш на човечеството.

Риби
На теб, Риби, аз възлагам най-трудната задача от всички. Аз искам ти да събереш цялото човешко страдание и да го върнеш при мен. Твоите сълзи накрая трябва да станат мои сълзи. Страданието, което ще поемеш, е резултат от човешкото неразбиране на моята идея, но ти трябва да дадеш на човека състрадание, за да може той да опита отново.

За тази най-тежка задача аз ти давам най-големия дар. Ти ще си единственото от всичките ми дванадесет деца, което ще ме разбере. Този дар на Разбирането е за теб, Риби, защото, когато се опиташ да го предадеш на човека, той Няма да те слуша.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката ще бъде вашият ангел-хранител завинаги! И когато вече я няма, запомнете тези думи
Next: Тъжен ден! Отиде си една от най-големите легенди на българския футбол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.