Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички български учители ликуват, ето какво ще им се случи до дни
  • Новини

Всички български учители ликуват, ето какво ще им се случи до дни

Иван Димитров Пешев декември 28, 2023
bfdhdfhfghgfhgfh.png

Индивидуалните основни заплати на всички педагогически специалисти се увеличават с 8.4% от 1 януари 2024 г. 

Това става по силата на новия Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, който подписаха днес министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков и социалните партньори. Това обявиха от пресцентъра на МОН.

“Добрият и конструктивен диалог е решаващ в търсенето и приемането на най-добрите решения за системата. Дълбок поклон към работещите в нея, които дават своя професионализъм и лично благополучие в името на успеха на нашите деца”, каза министър Цоков.

След увеличението стартовата минимална основна заплата на учителите става 1853 лв. Същият е размерът и за всички останали педагогически специалисти – ресурсни учители, възпитатели, ръководители на направление „Информационни и комуникационни технологии“, логопеди, психолози, педагогически съветници, корепетитори, хореографи, рехабилитатори на слуха и говора и треньори по вид спорт в училищата и детските градини.

Минималната основна заплата за старши учителите и старши възпитателите става 1911 лв., а за главните учители и главните възпитатели – 1985 лв. Директорите ще получават най-малко 2257 лв. основно възнаграждение, а заместник-директорите – 2088 лв.

В новия Колективен трудов договор се повишават работните заплати и на работниците и служителите от непедагогическия персонал, като по-високо е нарастването при лицата, притежаващи съответната професионална квалификация, както е например при помощник-възпитателите в детските градини.

Заложено е и увеличение на допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти: лекторските часове, за професионално-квалификационна научна степен, за водене на задължителна документация, за работа при специфични условия на труд, за провеждане на допълнителното обучение на деца и ученици, средствата за представително и работно облекло и др.

За увеличението на заплатите на педагозите са осигурени близо 290 млн. лв. от държавния бюджет.

Новият Колективен трудов договор беше подписан от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков, председателя на Синдиката на българските учители към КНСБ д. ик. н. д-р Янка Такева, председателя на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров, председателя на Независимия учителски синдикат към

КНСБ Аспарух Томов, представители на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България.

За добрата съвместна работа със социалните партньори министър Цоков бе награден със златна значка от Синдиката на българските учители и плакет от Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Отличията му връчиха председателите на двете организации – д-р Янка Такева и д-р Юлиян Петров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снахата на Васил Божков пусна СНИМКИ от родилното, където стана майка за трети път
Next: Българите масово изкупиха стаите по 2500 лева в Банско за Нова година

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.