Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 19-годишен пловдивчанин: За 20 дни работа в Дания спечелих близо 4000 лева
  • Новини

19-годишен пловдивчанин: За 20 дни работа в Дания спечелих близо 4000 лева

Иван Димитров Пешев декември 29, 2023
sfdvdsfvdgfdhdfhgf.png

19-годишният пловдивчанин Антонио Бургов сподели това какво е да работиш в чужбина. В отделни видео в своя youtube канал той разяснява какви са плюсовете и минусите на неговата работа.

„Исках да работя в чужбина, защото мислех, че ще е невероятно приключение и опит. Фирмата, за която работех се намира в Дания. Занимава се с отглеждане на зеленчуци – краставици, домати и патладжани и тяхното пакетиране. Тя изнася продуктите си само на датския пазар“

„На първия ми работен 12 часа правих едно и също – пакетирах патладжани. Работех от 06:00 до 19:30. В Дания почивката не се плаща – имаме две почивка по 30 минути.“

„На втория ден не се промениха много нещата, работих пак над 10 часа. Тогава пакетирах малки краставички. Много скучно, омръзва ти още след 4-ия час“

„В пакетажния цех музиката беше забранена, трябваше да се слушат машините. Отидох в оранжериите, където е много айляк. Първият ми ден там ми беше много айляк, слушах си музика, почивах си през 10 минути. Чувствах се по-свободен в оранжерията и останах там да работя.

„Разбира се, има и минуси. Вътре е супер топло, по обя става около 40-50 градуса, а в пакетажния цех температурата е търпима – около 20 градуса. Предпочетох да имам свобода – да слушам музика, подкасти, а не постоянно да бъда наблюдаван и всяко мое движение да бъде следено, заради товва отказах да се върна в пакетажа“

„Първата ми позиция в оранжерията беше да чистя листата на едни домати. След това ме изместиха да бера краставици. Първите два-три дни беше ужасно, защото листата ме драскаха и беше много кално“

„В оранжериите прекарах поне 7,5 часа и половина. Това е минималният работен ден в Дания. Хубавата страна е, че тази година сезонът е слаб. В началото на моята работа валеше всеки ден и температурите навън бяха около 15 градуса.“

„След брането на краставици ме изпратиха да почиствам около засадените растенията, там където има поникнали тревички, които трябва да изкореня, за да може растението спокойно да си цъфти.“

„Моето мнение е, че работата е гадна – по цял ден си наведен и кръстът започва да те боли. Но хванал съм се на хорото и трябва да го играя…“

„За периода от 2 до 20 юни съм работил 147,5 часа и половина, което ще рече около 8-9 часа на ден. Договорът ми е за 100 крани на час, което в български лева се равнява на 26 лева. Общо за тоя период парите са 14 655 крони, което означава и 3845 лева.“

„Дания е на едно от първите места в Европа по високи данъци и данъкът е 40%. Хубавата новина е, че като сезонен работник договорът ми е, че имам 13500 чисти пари, в които дължа само 8% данък – 1172 крони. Остават 13 483 крони. От тях като извадим 1500 за аванс и 1500 за квартира ми остават точно 10433 крони, т.е. чисти 2737 лева за 20 дена работа с 2 почивни дни“, казва Антонио в едно от видеата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Meteo Balkans бие аларма: Идва здрав студ и сняг, гответе се
Next: Голяма трагедия! Неопитен шофьор уби млада жена в голямо българско село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.