Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 19-годишен пловдивчанин: За 20 дни работа в Дания спечелих близо 4000 лева
  • Новини

19-годишен пловдивчанин: За 20 дни работа в Дания спечелих близо 4000 лева

Иван Димитров Пешев декември 29, 2023
sfdvdsfvdgfdhdfhgf.png

19-годишният пловдивчанин Антонио Бургов сподели това какво е да работиш в чужбина. В отделни видео в своя youtube канал той разяснява какви са плюсовете и минусите на неговата работа.

„Исках да работя в чужбина, защото мислех, че ще е невероятно приключение и опит. Фирмата, за която работех се намира в Дания. Занимава се с отглеждане на зеленчуци – краставици, домати и патладжани и тяхното пакетиране. Тя изнася продуктите си само на датския пазар“

„На първия ми работен 12 часа правих едно и също – пакетирах патладжани. Работех от 06:00 до 19:30. В Дания почивката не се плаща – имаме две почивка по 30 минути.“

„На втория ден не се промениха много нещата, работих пак над 10 часа. Тогава пакетирах малки краставички. Много скучно, омръзва ти още след 4-ия час“

„В пакетажния цех музиката беше забранена, трябваше да се слушат машините. Отидох в оранжериите, където е много айляк. Първият ми ден там ми беше много айляк, слушах си музика, почивах си през 10 минути. Чувствах се по-свободен в оранжерията и останах там да работя.

„Разбира се, има и минуси. Вътре е супер топло, по обя става около 40-50 градуса, а в пакетажния цех температурата е търпима – около 20 градуса. Предпочетох да имам свобода – да слушам музика, подкасти, а не постоянно да бъда наблюдаван и всяко мое движение да бъде следено, заради товва отказах да се върна в пакетажа“

„Първата ми позиция в оранжерията беше да чистя листата на едни домати. След това ме изместиха да бера краставици. Първите два-три дни беше ужасно, защото листата ме драскаха и беше много кално“

„В оранжериите прекарах поне 7,5 часа и половина. Това е минималният работен ден в Дания. Хубавата страна е, че тази година сезонът е слаб. В началото на моята работа валеше всеки ден и температурите навън бяха около 15 градуса.“

„След брането на краставици ме изпратиха да почиствам около засадените растенията, там където има поникнали тревички, които трябва да изкореня, за да може растението спокойно да си цъфти.“

„Моето мнение е, че работата е гадна – по цял ден си наведен и кръстът започва да те боли. Но хванал съм се на хорото и трябва да го играя…“

„За периода от 2 до 20 юни съм работил 147,5 часа и половина, което ще рече около 8-9 часа на ден. Договорът ми е за 100 крани на час, което в български лева се равнява на 26 лева. Общо за тоя период парите са 14 655 крони, което означава и 3845 лева.“

„Дания е на едно от първите места в Европа по високи данъци и данъкът е 40%. Хубавата новина е, че като сезонен работник договорът ми е, че имам 13500 чисти пари, в които дължа само 8% данък – 1172 крони. Остават 13 483 крони. От тях като извадим 1500 за аванс и 1500 за квартира ми остават точно 10433 крони, т.е. чисти 2737 лева за 20 дена работа с 2 почивни дни“, казва Антонио в едно от видеата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Meteo Balkans бие аларма: Идва здрав студ и сняг, гответе се
Next: Голяма трагедия! Неопитен шофьор уби млада жена в голямо българско село

Последни публикации

  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.