Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ябълков кекс- 3 ябълки и 3 яйца и по 9 лъжици брашно,захар и олио, няма как да сбъркаш схемата
  • Новини

Ябълков кекс- 3 ябълки и 3 яйца и по 9 лъжици брашно,захар и олио, няма как да сбъркаш схемата

Иван Димитров Пешев декември 30, 2023
qvfdsfdgdfgsdfgfd.png

Много домакини са в състояние да определят теглото на съставките на око. Те лесно измерват точното количество брашно и захар за тестото. Но не всеки има това умение. Какво да направите, ако нямате везни под ръка, но искате да зарадвате близките си с вкусни сладкиши? Домашният ябълков сладкиш ще бъде истински спасител за вас.

Рецептата за сладкиш с ябълки и бадеми се нарича още „3 х 9“. Това означава, че за тестото ще ви трябват 3 ябълки и 3 яйца, по 9 супени лъжици брашно, захар и олио. Не може да бъде по-лесно! Съгласен ли си? Тогава да готвим.

 

Съставки

ябълки 3 бр.

Яйце 3 бр.

Пшенично брашно 9 Чл. л.

Захар 10 с.л.

Слънчогледово олио 9 Чл. л.

Бакпулвер 1 ч.л.

Бадемови стърготини 30 g

Лимон 1бр

 

Подготовка

Обелете и настържете ябълките. Разделете ги и след това нарежете на филийки. За да избегнете почерняване, ги поръсете с няколко капки лимонов сок.

Разбийте яйцата в дълбока купа, добавете 9 супени лъжици захар и разбийте до пенливост.


Добавете брашно и бакпулвер, добавете олио и продължете да разбивате тестото с бъркалка до гладкост


Добавете ябълки и настъргана лимонова кора. Смесете добре. Намажете с мазнина формата с диаметър 20–22 см и поръсете с брашно. Поставете тестото и изравнете.


Поръсете бадемовите стърготини (ако обичате) и останалата захар върху сладкиша. Печете във фурна, загрята до 180 градуса за 35 минути. Проверете готовността с клечка за зъби. Оставете да се охлади напълно.

Паят се съхранява до 4 дни без проблем и без хладилник. През лятото вместо ябълки можете да сложите в тестото узрели праскови или сливи. Сладкишът с круши също е добър. Можете да използвате и други ядки като орехи. За да добавите вкус към вашите печени изделия, заменете растителното олио с топено масло. Основното нещо е да се придържате към правилото за 9 лъжици . Приятен апетит!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бермудски триъгълник: Сензационна находка под водата в Черно море
Next: бТВ с двоен удар. Алекс Сърчаджиева поема любимо предаване

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.