Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румънските пенсионери ликуват: Дават им най-щедрите пенсии
  • Новини

Румънските пенсионери ликуват: Дават им най-щедрите пенсии

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sfdbvsfdbvdfvdfhfghgf.png

Румънските пенсионери ще получат увеличение на пенсиите на два пъти през идващата 2024 г. – от 1 януари пенсиите ще бъдат индексирани с 13,8 процента, а от 1 септември ще бъдат преизчислени по нова формула, съобщават румънските медии.

Бюджетът на държавните социални осигуровки за 2024 г. е „най-щедрият“ за над 4,6-те милиона пенсионери в Румъния, заяви финансовият министър Марчел Болош по време на пленарно заседание на 20 декември, когато бяха гласувани проектозаконите за държавния бюджет и за бюджета на социалното осигуряване за следващата година.

 

„Това е най-щедрият бюджет за 4,6 милиона румънци, които очакват с нетърпение както увеличение на пенсиите от 1 януари, така и преизчислението им от 1 септември 2024 г. (…) Увеличението на пенсионния пункт с 13,8 процента от 1 януари 2024 г. от 1785 леи (359 евро) на 2032 леи (409 евро) е много чакана новина от хората и за много румънци ще донесе радост в домовете им за празниците“, коментира  Болош, цитиран от Аджерпрес.

Той уточни, че минималната социална пенсия ще бъде увеличена на 1125 леи (226 евро) на 1281 леи (258 евро), като това ще засегне 1,141 милиона румънци.

Телевизия Диджи 24 отбелязва, че в момента средната пенсия в Румъния е 1969 леи (396 евро), от първи януари ще се повиши на 2257 леи (454 евро), а след преизчислението от 1 септември 2024 г. средната пенсия ще нарасне на 2828 леи (569 евро).

От своя страна министърът на труда и социалната солидарност Симона Букура-Опреску заяви, че разходите за пенсиите след 1 януари 2024 г. ще бъдат 125,9 милиона леи годишно, като от септември ще нарасне с 10 милиарда леи.

„В момента имаме разход за пенсиите от 110 милиарда леи годишно. След 1 януари 2024 г. ще имаме разход от 125,9 милиарда леи годишно, а след това – 135,9 милиарда леи, което означава допълнително увеличение през септември с 10 милиарда леи, тоест 2,5 милиарда леи на месец. Важно е румънците да знаят, че парите за увеличение на пенсиите през 2024 г. са предвидени в бюджета“, посочи министърът.

Тя отбеляза, че през 2024 г. общият разход за пенсиите се очаква да достигне 9,4 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение през 2023 г. общият разход за пенсиите е бил 8,64 процента от БВП, посочи Симона Букура-Опреску.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е за вярване коя водеща се появява с ново предаване по БНТ
Next: Ето какво направиха над 160 000 българи покрай празниците, а в Европа ни удрят с нови такси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.