Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето на кои дати се падат и трите Задушници през 2024 г.
  • Новини

Ето на кои дати се падат и трите Задушници през 2024 г.

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
zdasdssdvdfsdhfg.png

Знаем, че Задушниците са от дните, които не са строго фиксирани на определена дата. Поради тази причина днес ще ви представя кога ще се падат и трите през новата 2024 година. Разберете повече по темата в следващите редове, пише Poznanieto.bg.

Кога се падат 3-те задушници през 2024 година
1.Голяма/Месопустна – 9 март 2024

Първата за годината Задушница се пада на 9 март през тази година.

Тя е винаги в съботния ден преди Месни Заговезни и се пада в седмицата преди началото на Великия пост. Интересното при нея е, че в последните години освен традиционните жито, вино и хляб, в подавките започнаха да се раздават и различни дребни сладки. Това се превръща в особеност точно за първата от трите задушници за годината.

2.Черешова – 22 юни 2024

Втората задушница се пада точно в най-дългия ден от годината – 22 юни. Нейната дата винаги се определя от това кога се пада Великден и съответно Петдесетница – 50 ден след Великден. Тъй като Великден 2024 година ще бъде на 5 май, а Петдесетница се пада на 23 юни, в съботата преди нея ще бъде и втората задушница за годината.

Самото й име идва от сезона, в който се пада тя. Най-често към подавките се добавят и череши, тъй като тя най-често се пада точно в сезона на започване на зреенето на черешите.
3.Архангелова – 2 ноември 2024

Това е последната задушница за година. Тя се определя спрямо, че се пада в съботата преди Архангеловден.Може би това е задушницата, която е най-често със сходна дата и винаги се пада в първите няколко дни на ноември.

На нея се отдава почит на загиналите български войни по време на националноосвободителните борби и войните за национално обеденение. А спрямо църквната практика се почитат ангелите и архангелите, които се грижат за това душата на покойника да намери правилния път към другия свят.

Интересното тук е, че в раздавките най-често се добавя и някаво варено месо. Това е най-често пилешко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лили Иванова удари жестоко Нова ТВ! Стана ясно защо не им дава интервюта
Next: Разбра се кой е загиналият в гонката в Стара Загора, известен шампион е

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.