Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известният пророк на лейди Даяна: Новата година ще е чудесна за България
  • Новини

Известният пророк на лейди Даяна: Новата година ще е чудесна за България

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
dsfvdfvfdsvfhgfdhbfgh.png

Жуселино Нобрега да Лус е известния пророк на лейди Даяна, той е търсен и разпознаваем заради своите точни предсказания. По народност е бразилец. Едни от най-разпознаваемите му прогнози, които се сбъднаха са катастрофата в Чернобил и пожарът в „Нотр Дам“.

По-рано тази година е посетил България по покана на Кармен Лозарова, която издаде своята книга „Бъдещето на Земята между 2024 и 2047“, в която са включени и негови предсказания.
На въпрос какво да очакват българите през високосната 2024 година, бразилецът сподели, че повечето неща ще бъдат положителни. За добро или за зло, продължи, че в страната ни скоро еврото няма да влезе и това по-скоро било за добро. 2024 година ще бъде добра за страната ни като цяло, ще влезем в Шенген. Предрече, че има голяма вероятност след 5 години да излезем от Европейския съюз.
През високосната година очаква в България да се случи смяна на политическата система и да има ново управление. „Сглобката“ както я наричаме ние, по думите му няма да съществува дълго. Предстои да дойдат нови хора, но поне още десетина години ще се „лашкаме“ насам натам, докато изберем управници, които да ни направят силна нация, каквато всъщност сме, без да бъдем зависими от външни сили.

Бразилецът продължи с това, че вижда България след време като една самостоятелна единица за сила, която не разчита на други страни.

На въпрос дали знае за Ванга, Петър Дънов и Слава Севрюкова, той отговори, че е чувал за Ванга и нейните предсказания не само за България, но и за света. Като разлика между тях двамата отбеляза, че при него виденията се случват нощем. Нещата му идват насън, а други го „озаряват“ в даден миг. Подчерта, че предсказанията му идват във вид на цифри – дати, години, часове.

На въпроса дали казва на хората когато има лоши видения за тях, в това число и летален изход, бразилецът отговори, че не обича да плаши никого. Въпреки това изпраща предупредителни писма до онези, от които зависят промени в нещата, за да могат да извлекат най-доброто. Споделя, че за отиващата си 2023 година голяма част от прогнозите му за света са се сбъднали, а за нашата страна е предупредил да внимаваме лятото и да се пазим от наводнение, което се е случило.

На въпрос какво очаква света през 2024 година, пророкът сподели, че от сега трябва да се работи в посока, през 2040 година да не се случи нещастие. По думите му това ще е годината в която Антарктида ще се размрази и има възможност да стане потоп, който да заличи Гърция, Италия, Мароко и други. Именно затова по думите му е спешно и важно да се построи 800 метрова стена на Гибралтарския пророк. Подчерта, че това ще засегне и нашата страна, но няма да е силно.

На въпрос дали ще има други вируси, пророкът отговори, че мисли, че отново ще има вирус, който ще бъде много опасен и е възможно да затвори държавите заради пандемията. Подчерта, че не е единственият, който говори по темата и че е важно хората, от които зависи това да не се случи да вземат мерки, предупредил е с писма.

Бразилецът споделя, че през 2024 година, към нейния край ще се срещнем с извънземните, като нашата страна не прави изключение. Те нямат полза от това Вселената да бъде неустойчива и няма да допуснат да се случи атомна война. Те се грижат да има баланс във всичко и не са враг.

На молбата да даде прогнози с точност, пророкът отвърна, че вижда отново земетресение в Турция с магнитуд 7,0 по скалата на Рихтер, ще се случи през лятото на 2024 година. От 2.01.2024 година вижда проблеми с доставките на храни за България и Европа. По отношение на Китай сподели, че ще продължи да е водеща икономическа сила. Предупреди, че на 6 януари 2024 година „вижда“ железопътна катастрофа с жертви в България.

Жуселино Нобрега да Лус споделя, че сънува пророчески сънища още от както е бил дете. За себе си казва, че има няколко висши образования, между които и английска фиология и международно право. Учил е в Москва, учил е в Германия. Роден е на 7 март 1960 година в град Флориано, Бразилия.

Споделя, че като дете когато е сънувал пророчески сънища и е споделял на семейството си, баща му е започнал да ги записва. Когато е станал на 13 години са се появили и неговите духовни водачи. Именно те са го ориентирали да пише писма до хора, чиито съдби вижда в сънищата си или до политици, които могат да повлияят на огромни групи от хора. Всички писма, които изпраща по пощата са с обратна разписка.
На въпрос какво мисли за българите, той отвърна, че те са хора, които търсят духовното, че са извисени, учат се бързо. Продължи с това, че българите сме народ, който се стреми да живее щастливо, да се развива и да израства в духовна сфера.

На въпрос дали вярва в Бог, бразилецът отвърна, че спазва католически принципи, въпреки че не всички в неговото семейство са католици. Подчерта, че вярва и смята, че няма смисъл да се живее на тази планета, ако не се стремим да правим добро на другите.

Има четири деца, но все още не знае дали някое от тях е наследило неговата дарба, искрено се надява.
За 2024 година пожелава на всички българи да повярват повече в себе си и в това, че могат да променят нещата за добро. Съветва ги да не се отчайват. Завърши с това, че нашата страна има мисия и тя е необходима за развитието на Вселената.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици съобщават: Зимата се завръща с пълна сила, ето от кога
Next: Експерт обясни какво ще ни спре да приемем еврото

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.