Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не минава Нова година в Германия без тази уникална картофена салата – ще забравиш за другите
  • Новини

Не минава Нова година в Германия без тази уникална картофена салата – ще забравиш за другите

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
asdgsdfgdfgsdfhgdfgfd.png

Нужни продукти:

  • средно големи картофи – 1 кг.
  • Сол – на вкус за продукта в WIKI , купете
  • Лук – 1-2 бр.
  • бекон – 150 гр.
  • Мариновани краставици – 3 бр.
  • Кокоши яйца – 4 бр.
  • Зеленчуков бульон – 4-6 с.л
  • Дижонска горчица – 1 супена лъжица. за продукта в WIKI , купете
  • Бял винен оцет – 1 ч.л. за продукта в WIKI , купете
  • Захар – щипка за продукта в WIKI
  • Черен пипер – на вкус за продукта в WIKI , купете
  • Пресен магданоз – 1-2 с.л. л.

Метод на готвене

  1. Измийте картофите (дребни или средно големи) и ги сварете обелени в подсолена вода (около 20 минути). На този етап е много важно да не преварите картофите. Отцедете горещата вода от тигана и залейте картофите със студена вода, оставете да изстинат. Обелете кожата и ги нарежете на кръгли парчета. Докато картофите се варят, нарежете лука и бекона на кубчета. Нарежете и краставиците. Сварете яйцата, охладете и нарежете по ваш вкус.

 

  1. Загрейте тиган, сложете в него бекона и запържете при непрекъснато бъркане. Когато мазнината започне да се топи, добавете лука. Намалете огъня, доведете лука и бекона до златисто кафяво, като се уверите, че храната не загоря.

 

  1. Загрейте зеленчуковия бульон до 50-60 °C (не кипвайте), разтворете в него горчица, оцет и захар (вместо оцет можете да добавите малко кисела краставичка). Оставете леко да се охлади. В купа се поставят кръгчетата картофи, заливат се с леко топъл бульон и се разбъркват внимателно (за да не стане каша). Добавете запържения лук с бекона, наситнените кисели краставички и наситнените яйца. Разбъркайте отново внимателно. По желание можете да добавите малко зелен лук. Покрийте купата със стреч фолио и оставете в хладилник за поне 20-30 минути, най-добре цяла нощ. На сутринта можете да добавите още малко бульон, ако не е достатъчно кремообразен.

 

  1. Около час преди сервиране овкусете салатата с майонеза и ситно нарязан магданоз, разбъркайте. Няма нужда да я прибирате отново в хладилника. Преди сервиране преместете салатата в купа за салата и отгоре поръсете с малко магданоз за украса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново двайсет! Цял живот сме пили грешно ракията – ето как да й се насладим по всички традиции
Next: Две огромни промени в Изипей, които засягат всички клиенти!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.