Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена сподели открито, че е била отказана Спешна помощ на болното ѝ дете
  • Новини

Жена сподели открито, че е била отказана Спешна помощ на болното ѝ дете

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sdfvdfgdfhdfhgfhgf.png

Млада майка застана пред медиите като сподели, че на болното ѝ дете е била отказана Спешна помощ във филиала на Спешна помощ в град Горна Оряховица. Детето е било с висока температура, а случаят от последния почивен ден.

Дежурният лекар в своя защита сподели, че такова посещение дори не е било записано.

23 годишната Гергана Гуглева е майка на момченце на годинка и половина. Тя е от Дола Оряховица и споделя, че на Стефановден 27.12.2023 година момченцето ѝ вдигнало висока температура и дишало тежко. Това се случило около 18:00 часа.

Тя обяснила на медиците, че нейното дете е с 39 градуса температура и трудно дишане, но помощта ѝ е била отказана. Отвърнали и да върви там откъдето е дошла, да отиде при личния лекар на детето.

Жената продължила с това, че е почивен ден и личният лекар не е на разположение и затова се е обърнала към тях. В ефира на Нова Телевизия жената твърди, че са ѝ отвърнали, че не ги интересува и са я отпратили.

Майката решава да отиде с детето си в центъра за Спешна помощ на град Велико Търново. Там детенцето е било прието, дори се оказало, че децата са с предимство. Била е оказана бърза помощ и благодарение на екипа там детенцето ѝ е живо и здраво и към момента всичко е наред.

Началникът на Спешна помощ Горна Оряховица коментира, че дежурния лекар не е имал спомен дори да е разговарял с жена и болно дете. И дори да е имало такъв, то вероятно жената е била помолена да изчака, тъй като в този момент е имало тежък случай свързан с пациент, който е бил със задух и още един пациент с тежка пневмония. Припомни, че в сградата се намира и неотложен кабинет, който има сключен договор с всички общопрактикуващи лекари и там също се извършват прегледи.

Майката сподели, че е провела разговор с медицинска сестра на входа на центъра. Началникът на филиала даде обещание да провери кой е изгонил Гергана Гуглева и нейното болно дете, тъй като в Спешния център никога не са връщали деца.

Случаят на Гергана и нейното дете приключва щастливо, но жената решава да даде гласност, за да не се повтаря нейната ситуация. Тя е на мнение, че такова отношение не е нормално. И че днес може да е тя, но утре може да е друга майка и след като тези доктори са се заклели да бъдат такива, то следва да вършат своята работа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Митрополит Антоний: Молим се за патриарх Неофит! Лекарите са ограничили достъпа до него
Next: Голям обир в Монтана, полицаите са в шок от крадците, защото…

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.