Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена сподели открито, че е била отказана Спешна помощ на болното ѝ дете
  • Новини

Жена сподели открито, че е била отказана Спешна помощ на болното ѝ дете

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sdfvdfgdfhdfhgfhgf.png

Млада майка застана пред медиите като сподели, че на болното ѝ дете е била отказана Спешна помощ във филиала на Спешна помощ в град Горна Оряховица. Детето е било с висока температура, а случаят от последния почивен ден.

Дежурният лекар в своя защита сподели, че такова посещение дори не е било записано.

23 годишната Гергана Гуглева е майка на момченце на годинка и половина. Тя е от Дола Оряховица и споделя, че на Стефановден 27.12.2023 година момченцето ѝ вдигнало висока температура и дишало тежко. Това се случило около 18:00 часа.

Тя обяснила на медиците, че нейното дете е с 39 градуса температура и трудно дишане, но помощта ѝ е била отказана. Отвърнали и да върви там откъдето е дошла, да отиде при личния лекар на детето.

Жената продължила с това, че е почивен ден и личният лекар не е на разположение и затова се е обърнала към тях. В ефира на Нова Телевизия жената твърди, че са ѝ отвърнали, че не ги интересува и са я отпратили.

Майката решава да отиде с детето си в центъра за Спешна помощ на град Велико Търново. Там детенцето е било прието, дори се оказало, че децата са с предимство. Била е оказана бърза помощ и благодарение на екипа там детенцето ѝ е живо и здраво и към момента всичко е наред.

Началникът на Спешна помощ Горна Оряховица коментира, че дежурния лекар не е имал спомен дори да е разговарял с жена и болно дете. И дори да е имало такъв, то вероятно жената е била помолена да изчака, тъй като в този момент е имало тежък случай свързан с пациент, който е бил със задух и още един пациент с тежка пневмония. Припомни, че в сградата се намира и неотложен кабинет, който има сключен договор с всички общопрактикуващи лекари и там също се извършват прегледи.

Майката сподели, че е провела разговор с медицинска сестра на входа на центъра. Началникът на филиала даде обещание да провери кой е изгонил Гергана Гуглева и нейното болно дете, тъй като в Спешния център никога не са връщали деца.

Случаят на Гергана и нейното дете приключва щастливо, но жената решава да даде гласност, за да не се повтаря нейната ситуация. Тя е на мнение, че такова отношение не е нормално. И че днес може да е тя, но утре може да е друга майка и след като тези доктори са се заклели да бъдат такива, то следва да вършат своята работа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Митрополит Антоний: Молим се за патриарх Неофит! Лекарите са ограничили достъпа до него
Next: Голям обир в Монтана, полицаите са в шок от крадците, защото…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.