Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Решено е: Работещите ликуват! 153 лева към заплатите отгоре
  • Новини

Решено е: Работещите ликуват! 153 лева към заплатите отгоре

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sadgdfgvdsfgdfhgfh.png

Увеличението на минималната заплата е решено от 1 януари.

Това стана ясно в ефира на Нова тв.

 

Виктор Николаев попита гостуващите: Кога точно трябва да се вземе решението за увеличението на минималната заплата със 153 лева?

То е предрешено, защото законът е такъв. „Сбъркана формула, верен резултат“, посочи гостът му в студиото Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България АИКБ.

Това е добра новина за доходите ни, е че се обсъжда размера на минималната работна заплата за 2024 година, като по предложение на правителството тя е 933 лв.

Това е ръст от 153 лв, което е 20% над сегашната минимална заплата.

За промяната настоява финансовият министър Асен Василев.

Дори и с това увеличение няма да се доближим по доходи с останалите държави-членки на Европейския съюз, тъй като във Франция, където тя е най-висока плащат по 13,80 долара на час срещу скромните 5,70 в България.

За пенсионерите засега няма промяна в заплащането, но пък наближава Коледа – време през което традиционно вече се отпуска малка сума за подкрепа за всички възрастни.

Най-високите заплати взимат в секторите, които работят за западни глобални компании.

Те напрактика взимат нормални европейски и дори над средните заплати там, но ги харчат в България.

Най-високи са заплатите в ИТ сектора

България е страната с най-висок ръст на заплатите в ЕС през последната година.

Към момента средната работна заплата у нас е 1 957 лв.

Ръстът никак не е малък и е над нивата в другите европейски държави. Увеличението в България е с близо 13% за последната година.

Експерти коментират, че това е вид „компенсация“ за резките повишения на цените.

В ИТ сектора работещите взимат средно 4 732 лв.

Следват ги като енергетика, финанси и застраховане.

Най-зле е положението, където бизнесът се държи предимно от българи – хотелиерство и ресторантьорство.

В другият полюс на класацията са хотелиерство и ресторантьорство, селско и горско стопанство, които взимат най-ниски възнаграждения (1189 лв.).

Сравнително ниско остава и нивото на инфлация в страна – 7.7%.

Страната ни е на второ място по увеличение на почасовите надници и заплати сред страните от Европейския съюз извън еврозоната за 2022 г.

Данните показват, че заплащането в България бележи и най-голям ръст с близо 15% от държавите извън еврозоната като тенденцията е това да продължи.

Едва десет дни остават на родителите да подадат заявление за помощта за деца, записани в първи, втори, трети, четвърти и осми клас. Крайният срок е 15 октомври.

От тази учебна година помощта се предоставя на всички ученици от посочените класове, независимо дали са записани в държавно, общинско или частно училище. Те трябва да живеят постоянно в страната.

Размерът на подкрепата е 300 лева и се изплаща на два пъти. 150 лева от средствата се получават след отпускането на помощта, а остатъкът – в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище и не е допуснало 5 и повече неизвинени отсъствия.

Помощта се предоставя без подоходен критерий на родители и осиновители, на приемни семейства/семейства на близки и роднини, на децата, настанени за отглеждане извън семейството, както и на настойници/попечители, които отглеждат детето. Документи се подават в дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) по настоящ адрес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям обир в Монтана, полицаите са в шок от крадците, защото…
Next: Идва голяма промяна по пътищата на Сърбия от 1 януари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.