Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Името на кой наш град идва от думата черпак
  • Новини

Урок по история: Името на кой наш град идва от думата черпак

Иван Димитров Пешев януари 1, 2024
sdfhgfdhdfhdfbfgbgf.png

Днес ще ви представя историята на един специален български град. Неговото днешно име се смята, че идва от прабългарската дума за черпак. Какво трябва да знаем за това специално място в нашата родина, пише Poznanieto.bg.

Кой град е свързан с прабългарската дума за черпак

Става въпрос на днешния град Шабла. Разбира се, има няколко хипотези за произхода на името на града, така че ще ви представя всичките:

 

  • Шабъла – Това е старобългарската дума, която съответства на днешната ни дума черпак. Причината е извивката, която прави брега при града, който наподобява формата на този кухненски уред.
  • Айше Абла – Това е друга популярна версия за името на града. Айше Абла или в превод леля Айше. Според легендата, тя е била притежател на имение, което се е намирало на мястото на днешния фар. Поради върлуването на чума в региона и се наложило да се премести навътре към селището и по този начин дала името на селището.
  • Сабля – Тук името се свързва с дивия киселец/лапада, който растял в региона. Тъй като листата му били остри като саби(сабля), по този начин това се прехвърлило върху името на селището.
  • Саблум/Сабула – Това е латинското наименование за пясък. Тъй като тези територии са били част от Римската империя, има теория, че те са сложили това име на този регион.

История на град Шабла

Местността е населенена от много дълбока древност, но за съжаление не са запазени имената на селищата по това време.

Кария

Това е най-старото запазено име на населено място в региона. Става въпрос за пристанишният град Портус Кария, който стъпва върху древния тракийски град Карея. В римско време, селището е било изключително важно, тъй като обсулжва морския път от Цариград за устието на река Дунав и полуостров Крим. Постепенно през V и VI век след Христа тук започват да се заселват славяни и прабългари, които с постоянните си набези разрушават селището.

Средновековна Шабла

За съжаление няма никаква запазена информация за Шабла като част от Първата и Втората българска държава. Дори и да е имало селище, то не е играло важна роля за нашата страна. Причината за това е, че българите по това време не са разчитали в такава степен на корабоплаването като ромеите. Тук със сигурност се знае, че е установена османската власт най-късно след похода на Владислав Варненчик през 1444 година и загубата му в битката при Варна.

Легенда за Шабла

Има 2 интересни легенди за това каква артефакти са намирали жители на Шабла в рамките на Османската империя:

  1. Първата легенда се свързва със слоновата кост. Причината е, че се смята, че покрай нос Шабла са преминавали кораби, които са превозвали слонова кост. От време на време се случавало да се разбият и това означавало, че много от местните жители започнали да намират на брега от този ценен товар.
  2. Втората легенда се свързва с британския кораб Черният принц. Той е участвал в Кримската война от 1853 до 1856 на страната на Османската империя срещу Руската империя. Смята се, че той е потънал около бреговете на Шабла. Има легенда, която разказва, че той бил напълнен догоре със злато, с което трябвало да се плати на британските войници. Поради тази причина се смята, че много рибари от Шабла и околността започвали да намират златни моменти в този период.

Шабла след Освобождението

Шабла се превръща в център на община. За съжаление Освобождението не продължваа много дълго за тези българи, тъй като след 1913 година и най-вече след 1919 година, районът става част от Румъния. Местното население е подложено на множество репресии, но въпреки това успява да устоии на натиска на чуждата власт. След Крайовската спогодба, Шабла отново се връща в рамките на България.Иначе Шабла дълго време е село, но през 1969 е обявено за град и се превръща в общински център.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Студът идва, циклон носи сняг и ниски температури
Next: Нямало пари в чужбина? Вижте как двама българи направиха 250 милиона долара за 10 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.