Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди българи с писма от НОИ: Честито! Вече сте за пенсия!
  • Новини

Хиляди българи с писма от НОИ: Честито! Вече сте за пенсия!

Иван Димитров Пешев януари 1, 2024
adscdssvdgdfsgdf.png

Хиляди българи получават изненадващи писма от Националния осигурителен институт (НОИ), които ги подсещат, че е време за пенсия. Това се случва шест месеца преди навършване на пенсионната възраст и необходимия стаж за пенсия.

А практиката на НОИ не е случайна, а им е вменена от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според чл. 33 от КСО Осигурителният институт е длъжен да го прави всяка календарна година.

 

Идентични писма – едно типово за мъже и друго за жени, са разпратени до всички лица, които през 2023 година навършват възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поясняват от Осигурителния институт.

Ако някой кандидат-пенсионер не е получил по пощата такова уведомление от НОИ, това с нищо не го ощетява. Една от причините може да бъде сменен или неточен адрес в базата данни.

Целта на писмата е да стимулират всяко лице своевременно да предприеме действия за набавяне и оформяне на необходимите документи, удостоверяващи неговия осигурителен стаж и осигурителен доход.

„Получаването на уведомително писмо от НОИ не означава, че сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Писмото ви информира, че през 2023 г. навършвате изискуемата от закона обща пенсионна възраст”, дебело подчертават от НОИ.

За да придобият право на пенсия, хората трябва едновременно да са изпълнили две условия – да са навършили съответната възраст и да са придобили необходимия осигурителен стаж. Пенсионната възраст за тази година е навършени 62 години за жените, /т.е. родените в периода 01.03.1961 г. – 31.12.1961 г./ и навършени 64 години и 6 месеца за мъжете, /т.е. родените в периода 01.08.1958 г. – 30.06.1959 г./

Изискуемият общ осигурителен стаж е, както следва: за жените – 36 години и 4 месеца, а за мъжете – 39 години и 4 месеца.

За догодина пък условията са следните: За масовата трета категория труд необходимите условия за пенсиониране са 62 години и 2 месеца навършена възраст и 36 години и 6 месеца осигурителен стаж за жените и 64 години и 7 месеца навършена възраст и 39 години и 6 месеца осигурителен стаж за мъжете. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация навръх НГ с полярния ни кораб и моторна яхта пред пролива Дрейк
Next: Тежък удар от днес за шофьорите: Всеки, тръгнал към Гърция, трябва да знае това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.