Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Цвета Кирилова: Нали знаете, защо кан Тервел, синът на Аспарух, е обявен за светец на Европа
  • Без категория

Цвета Кирилова: Нали знаете, защо кан Тервел, синът на Аспарух, е обявен за светец на Европа

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
csdafcsvfadsvdfsvfdv

Нали знаете, защо кан Тервел, синът на Аспарух, е обявен за светец на Европа. Защото през 717 година отблъсква арабското нашествие и спасява християнска Европа от ислямизация. През 705 г. получава титлата „кесар“, почти равностойна на византийската императорска титла.

Също така напомням, че историята разказва, че само с предани, безстрашни и отгледани в принципи воини, както и с високи, нерушими скални или каменни зидове, издигащи крепостни стени, се е опазвала сигурността на България. Примерът е от миналото ни. Тогава сме имали най -добрите пълководци.

Цар Борис ІІІ казал на Хитлер: „Знаеш ли, че ако изпратя българска войска на Източния фронт, то тя ще премине при руснаците заедно с духовата музика!“

Проблемът с бежанците вече не е хуманитарен и не е въпрос на спасяване на миролюбиво население в 21 век. Този проблем застрашава националната сигурност на народите в Европа и в частност на България. Европа може да бъде подпалена за 1 нощ, а приспаните и лишени от реакция мулти-култи еврочиновници, потънали в удоволствието на любимото свежо телешко и висококачествено вино, не осъзнават колко страшно може да стане!
Няма по- ясен пример как е било и как трябва да бъде! Ако Бог е имал планове всички да живеят в един безвкусен тюрлюгювеч, нямаше да разпредели расите на различни континенти!

Народите на всяко географско място по света са с нееднаква степен на културна и интелектуална еволюция! Който се бърка в работата на Бог и е решил да променя първоначалната Му заповед, ми се струва, че вече много си е повярвал и фатално греши! Трябва да си много тъп, че да не разбираш, че не може в обща клетка да живеят съвместно лъв и заек. Винаги ще има принципни различия в културата на хранене! Няма такава толерантност!
Народ, който не помни своята история, е осъден да повтаря грешките си.

Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел кан Тервел от рода Дуло, син на кан Аспарух и внук на кан Кубрат. Възкачва се на престола и управлява първата българска държава в периода 695-722 г. През 705 г. в Константинопол кан Тервел получава титлата кесар на Източната Римска империя и цар на България. В тази връзка Патриарх Никифор пише в своята „Кратка история”, че през есента на същата година император Юстиниан Носоотрязания излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководците им, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел.

В държавната йерархия на Римската империя титлата кесар е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели. Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, а цар Тервел явно е бил приел християнството заедно със своето семейство. Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.

Популярността на кан Тервел сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография -Марк Антонио Сабелико: „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус…” Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го „спасител на Европа”, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация. Исторически и художествени произведения в Европа до ХVІІ век пресъздават с признателност делото на българския кан, канонизиран от християнската църква като свети крал Тривелий. За най-големия подвиг на кан Тервел, станал причина да бъде канонизиран за християнски светец и споменаван с признателност като Спасител на Европа, средновековните хронисти също пишат подробно.

По това време не е минал век, откак е започнал да се проповядва ислямът и арабите -мюсюлмани превземат цяла Мала Азия, нахлуват в Персия и Армения, превземат и Северна Африка. През 711 година се прехвърлят на европейския континент – маврите превземат Испания, през 716 година превземат Лисабон и се отправят на изток към Франция. По същото време арабите нахлуват в Тракия със силна войска и опустошават напълно цялата провинция.

След това се насочват към Константинопол и като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат Константинопол и откъм морето. Целта е двете ислямски армии – от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол – да нападнат едновременно от двете страни Европа и да я превземат. Обсадата на града продължава три години. В крепостта няма храна, нито вода, защото арабите прекъсват акведукта.

Градът тъне в мръсотии, пламват болести, хората са отчаяни. Гладът така притиска дори и арабите, че те изяждали труповете на мъртвите, взаимно се изтребвали, за да се нахранят или търсели дребни камъни и ги изяждали, за да утолят глада си, както пише Михаил Сирийски. В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конница. Тервел напада арабите изневиделица в гръб и докато съмне, според пестеливите думи на Теофан Изповедник: „българите …избили 22 хиляди араби”. Погромът е ужасен, арабите побягват в паника, някои се хвърлят от отчаяние в Босфора, а корабите им вдигат платна и отплават.

Българският цар Тервел, според сведенията на хронистите, е дребен на ръст и миролюбив човек. Разбирал е много добре, че опасността, която се задава откъм Изток, е по-страшна от коварствата на византийските императори. Затова решава да им помогне срещу атаката на арабите и тръгва на бой с цялата си войска срещу напредващия ислям. На 15 август 718 година „трижди великият” владетел на българите кесарят кан Тервел спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава се смята за съпокровител. Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския цар, а църквата го канонизира за светец.

Основната цел на кан Тервел било постигането на териториално разширение на българската държава и утвърждаването на суверенитета на кана. Първа стъпка в тази насока била подкрепата, която българският владетел оказал през 705 година на византийския император Юстиниан II, син на Константин IV Погонат.

Юстиниан II остава в историята с прозвището Ринотмет – Носоотрязания. Заради неуспехите на василевса срещу арабите, той бил свален от власт и изпратен в изгнание в Херсон, Кримския полуостров. През 705 г. Юстиниан II избягал от десетгодишно заточение и след много премеждия влязъл в контакт с кан Тервел, молейки го да му помогне да си върне престола. Аспаруховият син видял изгода от положението и възможност да засили влиянието си в ромейския двор и през 705 година сваленият василевс потеглил с българска войска, наброяваща 15 000 души към Константинопол и обсадил града.

С помощта на свои верни поддръжници, Юстиниан влязъл без бой в столицата и възстановил властта си. От благодарност към българския владетел, императорът отстъпил на България областта Загоре в Източна Тракия. Придобитите територии били от голямо търговско, икономическо и стратегическо значение, тъй като те осигурявали пълен контрол на българите върху източните старопланински проходи и нямало да позволят на Византия да организират внезапни походи срещу Плиска. Това било и първото разширение на България на юг от Стара планина.

Кан Тервел получил и титлата – кесар, която била от изключителна важност и представлявала голямо признание за българския владетел. Тя обикновено се давала на втория човек след императора и връчването й било съпроводено с намятане на червена хламида върху плещите на Тервел. По този начин на българския кан официално било признато правото да господства над заетите от българите територии.
Помогнало е на много хора: Домашната рецепта на лечителя Борис Николов ще ви избави за броени дни от дисковата херния

Веднъж България спаси Европа от ислямизация и Европа никога не трябва да забравя този факт!

Разкажете го и на антибългарските ни политици!

Continue Reading

Previous: Това е най-голямото село в Родопите, 2 часа ходене пеша от край до край, 20 минути с кола
Next: Родна ясновидка вещае тежка 2024 г: Идат рокади на министри и отиваме на избори, ако…

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.