Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родна ясновидка вещае тежка 2024 г: Идат рокади на министри и отиваме на избори, ако…
  • Новини

Родна ясновидка вещае тежка 2024 г: Идат рокади на министри и отиваме на избори, ако…

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
sdfvdsfhgdfhdfgh.png

Ключовата дума за бъдещата 2024 година ще е промяна. Тя обаче ще бъде осъществена болезнено и с цената на много жертви и страдания за хората по целия свят. Ще има природни бедствия с много загинали, масови протести и нов президент в САЩ. Това прогнозира известната ясновидка и астролог Станка Ангелова, цитирана от Флагман.БГ.  

Тя призова управляващите вместо да си губят времето с паметници, да се качат на служебните си коли и да ги подкарат по затънтените пътища, да обикалят градове и села, за да видят разрухата, която цари навсякъде.

 

Понякога си мисля, че в Народното събрание има проклятие, каза ясновидката, която е открила дарбата си да вижда бъдещето и да помага на хората след ухапване от отровна змия. От лапите на смъртта я спасява прабаба й, от която Ангелова е наследила част от своите умения.

-2024-та е високосна, а това мнозина смятат за лош знак. Припомнят и прогнози на Ванга за бедствия и твърдят, че се отнасят за годината, която всички нямаме търпение вече да посрещнем. Предприемачът Илон Мъск дори прогнозира, че ни предстои най-големият икономически спад. Какво да очакваме през новата година?

-За съжаление трябва да потвърдя думите им, колкото и да не ми се иска! Ще е доста тежка година във всяко едно отношение. Ще има много природни бедствия. Дали от война или от земетресения, или от наводнения, или от болести и вируси, много хора ще пострадат. Очаква ни тежка и напрегната година. Но това не се отнася само за България, а за целия свят.

-2024-та ще е и годината на изборите. През март руснаците ще решат дали да остане Путин президент, през ноември пък американците вероятно ще избират между Тръмп и Байдън. „Ню Йорк Таймс“ вече обяви, че ако бившият американски президент се върне на власт, може да оттегли САЩ от НАТО и Украйна да бъде изоставена. Това ли ще се случи наистина?

-Ще е оспорвана битката за властта в Русия, но Путин ще остане президент, а САЩ ще е с нов държавен глава. Бъдещият властелин в Белия дом няма да е нито Байдън, нито Тръмп. Американците няма да се оттеглят от НАТО.

-Войната в Украйна ще завърши ли скоро и в какви граници ще остане страната? Какво ще се случи с Володимир Зеленски? 

-Виждам затишие между лятото и есента. Украйна няма да изгуби изцяло войната, но ще остане без част от територията си. Зеленски обаче няма да остане президент.

-Заради изтреблението на палестинците в Газа, турският президент Реджеп Ердоган каза, че премиерът на Израел Бенямин Нетаняху не се отличава от Хитлер, а вие миналата година заявихте, че новият фюрер вече е сред хората, но отказахте да назовете името му. Него ли имахте предвид?

-Да. Това визирах, макар че не споменах име. Ердоган потвърди това, което видях още миналата година.

-Хората с тревога следят събитията и какво се случва край бреговете на Тайван и една от причините за това е свързана с видение на Нострадамус за кръвопролитен конфликт в Тихия океан. Ще се стигне ли до китайско-американска война за острова, който някога е бил част от  Китай?

-Напрежението ще е изключително голямо, но няма да се стигне до война.

-Ще се напълнят ли България и Румъния с мигранти заради условието на Австрия за влизането ни в Шенген?

-То и сега ги има, но ще увеличат.

-Очаквате ли падане на правителството през 2024-та и нови парламентарни избори?

-Ще има промени в състава на Министерския съвет. Ако кризата не се задълбочи изключително много до април, няма да се стигне до предсрочен вот.

-Навярно мнозина биха определили 2023-та като година на демоните и демонтажите, на сглобките и разединението. Народът обеднява, а управляващите ни устройват зрелища, като събарят незаконно паметници и разделят по този начин хората. Каква ще е съдбата на пловдивския Альоша? 

-Ще направят опит да го демонтират и не само в Пловдив, но и в Бургас. Недоволството на хората обаче ще расте. Те ще излязат по улиците да протестират срещу необмислените от властите действия. Вместо да помислят как да помогнат на народа и как да извадят държавата от кризата, те се занимават буквално с глупости. Какво ще постигнат с това като демонтират паметниците? Могат само да предизвикат масово недоволство.

Имам едно предложение към министрите. Нека да се качат в служебните си коли и да обикалят село след село, град след град, за да видят как тъне страната ни в дупки, в мизерия! Вместо да спрат разрухата, управляващите прахосват пари и време заради паметници. Българският народ е изключително търпелив, но в един момент ще им падне пердето на хората.

Отчаянието на хората е породено от това, че вече не виждат личността, която да може да ги поведе, за да се спасят от мизерията.

-А има ли такъв? 

-Не.

-Може ли да се стигне до масови протести и безредици?

-Да. Спомнете ли си думите на Стефан Данаилов към колегите си в парламента. Беше попитал депутатите: „Какво ви става бе, хора?“, защото влизат читави там и забравят защо са избрани. Понякога си мисля, че в Народното събрание има проклятие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цвета Кирилова: Нали знаете, защо кан Тервел, синът на Аспарух, е обявен за светец на Европа
Next: Важни новини за заплатите на над половин милион българи

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.