Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова секира: На тези места в България хората ще плащат с 20-30% повече за…
  • Новини

Нова секира: На тези места в България хората ще плащат с 20-30% повече за…

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
vsfdvdsfgdfhfhgf.png

Общини вдигат такса смет с 20-30%, установи проверка, цитирана от „Труд“.

Бургазлии ще плащат с 30 на сто повече, а предложението на местната администрация вече бе гласувано, макар и с много дебати, на сесия на общинския съвет.

“За събирането и извозването на отпадъците, обезвреждането им в депа или други съоръжения, е необходим финансов ресурс, който вече не може да бъде набавян само чрез увеличаване събираемостта на приходите, т. е. чрез намаляване на длъжниците”- това бе основният мотив за повишението.

Беше посочено, че от 2009 година, откогато таксата не е променяна, икономическата обстановка е коренно променена.
От администрацията на общината направиха сравнение с таксата в други градове на страната. Според справката, заплащаната такса битови отпадъци за жилище от сто квадратни метра за София е 227 лв., Варна – 132 лв., Бургас – 103 лв., Стара Загора – 144 лв., Пловдив – 160 лв.

Жителите на община Горна Оряховица занапред ще плащат с 20% повече за такса смет. Предложението на ръководената от предишния кмет администрация беше за 50% увеличение на местния данък. Новият градоначалник на железничарския град Николай Рашков обаче успя да договори по-малки плащания с външната фирма и така увеличението е само с 20 на сто. От 2 на 3 промила скача и данък сгради.

Жителите на Община Златарица обаче получиха като новогодишен подарък с 30% по-високи данъци.

Девня е първата община във Варненска област, в която бе гласувано повишение на такса смет. От 2024 г. домакинствата ще плащат по 4 промила вместо досегашните 3, реши на последното си за годината заседание на 29 декември местният парламент. Според кмета Свилен Шитов след корекцията годишно домакинствата ще дължат между 10 и 15 лв. повече, а данък сгради няма да се променя.

Засега няма планове за поскъпването му и във Варна, където управленският екип на администрацията все още не е окончателно сформиран. Първото заседание на Общинския съвет е на 4 януари, но на него съветниците няма да обсъждат теми, свързани с местните данъци и такси.

Благоевградчани ще трябва да стягат коланите от Новата 2024 година, защото ще имат нови по-високи данъци и такса смет. Такса смет от 2,1 промила става 2,5 промила. Това е второ повишение в рамките на половин година на таксата за жителите на града.

Заедно с тази такса обаче по-висок става и данък сгради- от 1,9 става 2,5 промила което прави 25% увеличение. Данъкът за придобиване на недвижимо имущество става 3% върху оценката, което прави с 32% повишение.

Решено

В Бургас поскъпва и синята зона

В Бургас през Новата година ще се плаща и по-скъпа синя зона. Досега за час престой се заплащаше левче, а от новата година таксата ще е 1. 30 лв. на час.

Служебният абонамент в зоната – от 250 лв. скача на 380 лв. на месец.

В Благоевград с 30 процента поскъпват такситата. Ако до сега са возили срещу 75 ст., то след повишението цената ще бъде 99 стотинки. Максималната цена дневна тарифа за километър пробег ще е 1,30 лв., а нощната тарифа ще бъде 1,40 лв.

Първоначалната цена вече бе повишена преди половин година на 1,50 лв. Преди време такситата искаха увеличение, но такова им бе отказано от съветниците. Новите по-високи цени се аргументират с поскъпване на горивата, частите, ремонтите и инфлацията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След Гърция и Турция ни нанесе тежък удар, всеки трябва да знае това
Next: Мълчанието е злато: 5 неща, за които не трябва да разказвате на другите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.