Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дърветата, които не бива да растат до къщата ви, защото носят беди и нещастия
  • Новини

Дърветата, които не бива да растат до къщата ви, защото носят беди и нещастия

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
sdfvdfgfdhfdhfgh.png

Народът вярва, че всяко растение, което имате в двора си, носи някакво значение. Религията на растенията и дърветата в миналото е била много развита.

Доста неща от тогава са останали и днес.

Вижте десетте свещени растения и какво значение имат:

Акация

Акация не е добро дърво и затова не трябва да е в близост до къщата. Рано я наричали нерод (без плод), а пресаждането на акация се смята за светотатство.

Бор

Борът е характерно дърво за сянка ако сам покълне на гроба или в близост. Ако е умишлено засаден на някое важно място, или ако го е засадила значима личност (цар), тогава става важен и тук се събира народ и се издига в култ мястото.

Бреза

От нейните клонове са правили метли. Брезата е адско дърво, защото Спасителят го били с клони от бреза. От сухата кора на бреза се правят истински факли, които се палят на Ивановден или на Петровден. От дебело дърво на бреза в началото на пролетта се точи сок, който се пие вместо вода.

Върба

Върбата в убежденията и религията заема важно място. С клонки от върба се удрят деца и възрастни на Лазарова събота и се казва: „да расте като върба“. Глог Вярвало се е, че тоягата от глог е най-мощното средство срещу вампири и зли духове-демони. Цветето и плода на глога в народната медицина се използва за лечение на сърце.

Дрян

Дрянът е дърво, което първо цъфти през пролетта, а последните зрели плодове дава през есента. Дрянът се свързва със здравето и от него се правят сурвачките, слага се в питката за Коледа, правят се ритуали за здрави. На Богоявление на децата се дава да изядат цветче от дрян, за да бъдат здрави.

Черница

Черницата произхожда от Мала Азия, а бялата от Китай. И двата вида имат лечебни свойства и хранителни свойства. Не е добре за къщата, ако корените на дървото минат под къщата защо цяла къща ще умре и ще бъде опустошена. Огромни черници в близост до къщата-значат, че отдавна е опустяла.

Ябълка

„Босилек се дава за аромат, а ябълка от милост“. Ябълката е символ на приятелството и любовта към ближните и често се носи за подарък. Преди Петровден жените не бива да ядат ябълки, за да не им пораснат ябълки в гърлото, като на мъжете. Засаждане и присаждане на различни видове ябълки (леки, ароматни, кисели) означавало задължение и чест. Онзи, който не е присадил плодни дървета, не трябва дори да ги реже. Ябълката е неразделна част от сватбени и религиозни обичаи.

Липа

Липата при славяните е свещено дърво. Липата се засажда далеч от къщата (поне 100 метра) и тя с ароматни цветя освежава околната среда и дава на пчелите добър прашец, а те дават липов мед който е основна суровина за създаване на мед.

Въглищата от липа пречистват водата, а с тях чудесно се почистват зъбите и венците.

Орех

Когато свети Илия гръмне, орехите ще се напълнят с червеи. Орехите са неразделна част от украсата на масата за Коледа и Великден. От плода ситно смлян, в миналото се е правело масло (10 кг ядки за 1 литър масло). Дървото на ореха не е добре да бъде засадено в близост до къщата, както поради корените, така и заради сянката, която пада върху къщата. Не е добре да се седи под сянката на орех. Ако има орех, или черница, всички в къщата умират.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мълчанието е злато: 5 неща, за които не трябва да разказвате на другите
Next: Автобус с туристи катастрофира край Борово, хората чупят стъклата – страшно е!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.