Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Дуранкев смрази с прогноза, задава се нещо страшно
  • Новини

Проф. Дуранкев смрази с прогноза, задава се нещо страшно

Иван Димитров Пешев януари 4, 2024
vfdsvdfhgggfhdfhfgh.png

Задават се облаци на хоризонта, които не предвещават спокойно и слънчево икономическо време. Това заяви за „Фокус“ икономистът проф. Боян Дуранкев.

„В България се очертава икономическия растеж в края на годината да бъде 1,8%, което ни слага в групата страни с много нисък темп на растеж. И ако трябва да се пише оценка на българската икономика като цяло, оценката ще бъде среден 3. Не случайно може би, социологическите проучвания показват, че доверието в правителството също е с оценка среден 3,1 по шестобалната система.

Това означава, че икономиката ни крета, пъшка, скърца от време на време и нещата вървят бавничко, но вървят. Но това е за тази година, която беше много сложна, а следващите години се очаква да бъдат многократно по-сложни не само за България, но също и за великия и непобедим Европейски съюз, ако трябва да се шегуваме в края на годината“, коментира икономистът.

Според Дуранкев се задават облаци на хоризонта, които не предвещават спокойно и слънчево икономическо време през следващата година: „Тъй като икономиката на България е силно диференцирана, а преразпределението на брутния вътрешен продукт, за разлика от другите европейски страни е под 40%, в другите европейски страни е над 50%, и  тъй като плоските ниски данъци в България изкривяват така наречената справедливост и солидарност, по тази причина България е на последно място по равенство, или на първо място по неравенство в Европейския съюз.

 

Изглежда, че ще трябва да има сътресения през следващата година, включително и бюджетни, които да променят статуквото на България на последния ученик в Европейския съюз и даже в Европа, може би. И да отидем към оценка добър 4, хайде да не е догодина, но през 2025 г. Впрочем това е и тезата на правителството, че оправията някога би започнала през 2025 година“.

По думите на икономиста, краят на простотата настъпва и идва началото на сложността: „Краят на простичките въпроси и на елементарните отговори, краят на еднопосочната политика и на едноизмерната демокрация, както и краят на измерването на брутния вътрешен продукт.

Неслучайно единият от гениите, които съм поместил в моята последна книга, казва: “Че възходът на една нация не започва в заводите, а започва в класните стаи“.

Ние знаем, че може да имаме икономически растеж, но имаме отрицателно деградиране на образователната система в България. И точно тук се показва, че не по-високите заплати дават по-доброто образование, а онова нещо, което сме го позабравили – стратегическото планиране и като допълнение, може би системния подход“.

„Очевидно, както по една молекула от човешкото тяло не може да се опише как мисли човек, по един атом от земната кора не може да се каже нищо за земята. По същия начин с един показател в икономиката не може да се опише развива ли се тя или не. И точно тук е необходим точно системният подход.

Защото? Хубаво имаме растеж на брутния продукт, но имаме спад изглежда на националното богатство на България“, обърна внимание на това проф. Боян Дуранкев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Петър Янков предупреди България: Задават се студ и сняг на тази дата
Next: Виктор Николаев обяви новата мода в имената, вече няма Преслави и Галени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.