Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка работи с бебе на ръце, без да знае, че шефът й я гледа, вижте какво се случи после
  • Новини

Майка работи с бебе на ръце, без да знае, че шефът й я гледа, вижте какво се случи после

Иван Димитров Пешев януари 4, 2024
sdfvdsfvfdsvdsfvfdvfd.png

Една майка избра да заведе бебето си в офиса един ден, като съчетаваше работа и грижи за детето си. Без да усети, шефът й наблюдаваше нейната мултифункционалност и реакцията й беше неочаквана.

Обществото налага толкова много очаквания на новите майки и това може да бъде доста непосилно. Майките имат задачата да се грижат за новородените си, да управляват домакинството и да гарантират, че са в добро психично здраве след раждането.

 

 

Също така се очаква няколко месеца след раждането майките да се върнат на работа, като прехвърлят грижите за децата на друг човек, като детегледачка или роднина. Не всеки обаче има привилегията да го направи.

Тя довела бебето си на работа

Майките по света лобират за по-приобщаващи работни места, особено такива, които позволяват на майките да взимат бебетата си в офиса. Въпреки че мнозина може да си помислят, че това е контрапродуктивно, една майка доказа, че е възможно.

 

 

След като получи тримесечен платен отпуск по майчинство, Мелъди се върна на работа, за да си изкарва прехраната, а работодателите й се опитаха да направят прехода възможно най-лесен.

Пет месеца след като родила дъщеря си Нора-Джо, Мелъди трябвало да отиде в офиса, за да свърши някаква работа. Тя взела бебето със себе си, вместо да я остави у дома.

 

 

Мелъди донесла няколко играчки и бебешки шезлонг, за да забавлява дъщеря си, но нейното бебе не искало нищо повече от това да се сгуши до майка си, докато спи. И така, Мелъди си вършеше работата с едната ръка, докато държеше бебето си с другата.

 

Мелъди дори не подозирала, че нейният работодател стои наблизо и я гледа как жонглира с работата си и се грижи за детето си. Тя решила да направи снимка, която след това била публикувана на фейсбук страницата на клиниката.

 

 

Работното й място подкрепя нейното майчинство

Докато в традиционна обстановка на работното място това веднага би било прието с неодобрение, клиниката има различна гледна точка. Те похвалиха своя служител за това, че прави многофункционалността да изглежда лесна.

Те също така поясниха, че това не е ежедневието на Мелъди и че тя обикновено работи от вкъщи през по-голямата част от седмицата. Въпреки това, тъй като този ден имали нужда от допълнителен чифт ръце, тя с радост се явила в офиса.

 

 

Клиниката продължи да моли хората да споделят снимката на техния служител, така че повече фирми да видят възможността майките да работят с бебетата си наблизо.

Хората в интернет бяха разделени

Хората в интернет похвалиха клиниката като чудесно място за работа. Те написаха мислите си относно майките, които водят децата си на работа, като казаха:

 

 

  • Иска ми се да мога да правя това там, където работя. Ще мога да се съсредоточа върху работата си и да поддържам връзка с дъщеря си. Страхотна работа.
  • Браво. Това наистина подчертава, че отпускът по майчинство е твърде кратък в САЩ. Новородените се нуждаят толкова много от своите майки през първите няколко месеца.
  • Не мога да бъда по-благодарна, че водя момичето си на работа всеки ден! Дадоха ми собствен офис, който да превърна в стая за игри! Те са малки само веднъж, а аз ценя всеки момент!

Снимката предизвика и дебат сред хората, които смятат, че майките заслужават по-дълъг платен отпуск по майчинство. Други също изразиха, че докато офисът е бил щедър, жената е можела лесно да работи от вкъщи с детето си, като технологията е широко достъпна навсякъде.

 

 

През всичко това хората напомнят на всички, че бебетата са малки само веднъж и дните на новородени са кратки. Те насърчиха майките да ценят времето си с бебетата си, тъй като никога не биха могли да си върнат тези дни, след като свършат.

Въпреки че воденето на дете на работа не е обичайна практика, то става все по-прието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виктор Николаев обяви новата мода в имената, вече няма Преслави и Галени
Next: След 9 години брак двойка най-накрая отвори сватбен подарък, който лелята им беше казала да не отварят

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.