Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?
  • Новини

Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
sdfvdfkvdfkvkdfvkdfv.png

Печалбата от тотото невинаги носи само радост. Доказателство за това е историята на тотомилионера Румен Пеовски от с. Покровник.

В края на април 56-годишният тогава мъж се събужда като милионер. Печалбата от повече от милион и половина идва при безработния Пеовски с числото 3 – в последния момент решил да промени числата, с които играел 30 години, и вместо 2, избрал 3, разказва bTV.

Парите обаче не му носят само радост. Емоцията от бързото забогатяване била твърде голяма за психиката му. Скоро след като става богат, мъжът попада в полицията, в болницата и в съда.

Негов приятел обявява претенции към половината от печалбата, тъй като от години играят с общи числа и освен това е платил 60 стотинки – половината от парите за фиша.

Румен обаче отрича. “Аз съм си играл с тези числа цял живот и улучих. Продължавам да играя с тях. Директорът ме вижда вчера пак и вика: “Да не искаш да печелиш 7-те милиона?”, коментира той.

Делото за парите от печалбата стигна до съда и е отличено като дело на годината.

Адвокатът на Пеовски – Албина Анева, печели наградата за съдебния спор, в който за първи път у нас се атакува печалба от Българския спортен тотализатор. Делото е уникално за българската съдебна практика и е спечелено на първа инстанция от тотомилионера.

“Когато дойде за пръв път в кантората, човекът наистина беше изстрадал тази печалба. Беше настаняван в болница, беше атакуван в съда със спора, породен от искова претенция за половината от печалбата, и до известна степен човекът беше обезверен”, каза Анева.

По думите ѝ Пеовски е добър, широкоскроен и притеснителен човек. Веднага след като е получил печалбата той е започнал да дарява – на детски градини, черкви, на приятели и близки.

В исковата си претенция обаче Антон Ангелов посочва, че е участвал в купуването на печелившия фиш и че с Пеовски дълги години са играли заедно тото.

“От юридическа гледна точка той претендира, че са формирали гражданско дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите. В хода на съдебното производство бяха разпитани доста свидетели, бяха назначени експертизи”, посочи защитникът на Румен Пеовски.

“Когато трябва да се декларира и заяви печалбата в Българския спортен тотализатор съгласно правилника за изплащане на печалбите, такова лице не е предявявало претенции”, допълни Анева.

“Исковата претенция е депозирана много след като е станало публично известно кои са числата, с които Пеовски печели шестицата”, каза още адвокатът.

Тя подчерта, че клиентът ѝ винаги е играл сам. “Преди години със същите числа е печелил петица. Сега е спечелил шестица и наскоро пак има печалба от лотарията”, разкри Анева.

По думите ѝ поуката от случая е, че невинаги парите водят до безпроблемност и до щастие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори
Next: Полицай направи немислимото навръх празника, метна се дрогиран в патрулката и…

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.