Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга съвета: Къщата да не остава без тези предмети! Носят късмет, щастие и пазят от уроки!
  • Новини

Ванга съвета: Къщата да не остава без тези предмети! Носят късмет, щастие и пазят от уроки!

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
vannngnngsn.jpg

Великата Ванга е посочила няколко предмета, които предпазват дома от уроки, зли сили, носят благополучие и късмет, научи КОЧ.

Ванга съветва къщата да не остава без мед. Течното злато носи благополучие.Освен това меда запазва спокойствието и комфорта.

Добре е да имате и финикова палма или върба. Те са свещени растения и първи помощници в борбата със злото.

Първият предмет, който мъдрата Ванга препоръчвала, била подковата на входа на вратата. Казвала, че носи щастие и късмет.

Според ясновидката къщата не бива да остава и без натурален сапун. Измива злото, предпазва ни от зли магии. Чесънът е също магически предмет.

Поставен в ъглите на стаите, гони негативната енергия и ни предпазва от зли очи.

Свещите помагат да не изчезне енергията от къщата, е съвета на голямата пророчица. Кръглото огледало помни щастието и не го изпуска да напусне дома.

Ветропоказателят се справя с вятъра. Стопаните на такава къща никога няма да познаят скръб, тъга или нещастие.

Изсушената рибена люспа носи късмет, пари и доволство за всички. Но трябва да умеете да я съхранявате много добре.

Във всеки дом трябва да има камбана. Защото злите сили се страхуват от силните шумове. Вземете си кука в къщи и ще уловите щастието и късмета, твърди Ванга. Кехлибарът прочиства главата и носи мир и късмет.

Ако искате да намерите пътя към щастието и да задържите любимите си хора, пазете кълбо вълна в дома си.

Точилото пък ще ни защитава от зли духове и носи в дома ни богатство.

Иглите предпазват от уроки и нещастие, твърди баба Ванга.

Вземете си ботуши и съдбата ще ви се подчини, е друг съвет на петричката врачка.

Ако искате къщата ви да е пълна с много щастие и просперитет, винаги в кухнята да има ябълки.

Пясъчният часовник в дома показва, че цените времето и имате надежден приятел в трудни ситуации. В жилището ли ви е, ще знаете как да преодолеете трудностите и препятствията в живота.

Иконата ще бъде вашият верен приятел и в трудна ситуация и ще ви успокои от вълненията. Основното нещо е да се обръщате с цялото си сърце към нея.

Имате ли в дома си черен крайпътен камък, никога няма да имате проблеми със съня, съветва баба Ванга.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицай направи немислимото навръх празника, метна се дрогиран в патрулката и…
Next: Безплатна почивка на красив остров за пенсионери, включително и българи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.