Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Взех 1 мокра кърпичка и я сложих в микровълновата, резултатът повече от убедителен, как не го знаех досега
  • Новини

Взех 1 мокра кърпичка и я сложих в микровълновата, резултатът повече от убедителен, как не го знаех досега

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
ksdfvkdfskvdfkvdfv.png

Микровълновата е доста често използвана в повечето домове. Тя помага за бързо затопляне на храната, размразяване на месо и дори приготвяне на нещо вкусно.

Всички тези процеси оставят силни миризми и замърсители вътре в устройството. Хората често забравят да избършат микровълновата печка и мазнините се натрупват по стените с месеци. А след това почистването отнема много повече време и усилия.

За да улеснят задачата си, някои експериментатори изпробват различни методи за контрол на замърсяването. Понякога най-нелепите и странни от тях носят най-добър резултат. Например мокри кърпички . Кой би си помислил, че няколко салфетки ще могат да се справят дори с най- старите мазнини. Всичко е много просто и отнема само няколко минути.

Влажните кърпички са толкова здраво залегнали в живота ни, че винаги имаме под ръка. Те се използват активно по пътя за дезинфекция на ръцете, за избърсване на нещата и дори за грижа за децата. И ще почистим микровълновата с тях

Вземете пакет бебешки мокри кърпички. Именно в такива опаковки са наистина хубави мокрите кърпички. И размерът е много по-голям от обикновено.

Извадете 7-10 салфетки и сложете в микровълновата. Колкото по-мръсна печката, толкова повече кърпички ще ви трябват.

Затворете вратата и загрейте кърпичките за две минути в нормалнен режим . След определеното време цялата влага от тъканта се изпарява и се утаява по стените на микровълновата.

Носете ръкавици, за да избегнете изгаряния от горещите кърпички. Вземете и преминете през замърсените райони . Използвайте останалото, за да почистите напълно микровълновата.

Не е необходимо да използвате допълнителни химикали. Мазнините от стените на микровълновата се отстраняват бързо и лесно. Само за няколко минути фурната ви ще бъде чиста и само куп мръсни салфетки ще ви напомнят за предишното състояние.

Необичаен начин за почистване трябва да ви хареса. Можете също да избършете микровълновата с влажна кърпа след всяка употреба. Всъщност правилната грижа и зачитането на технологиите ще увеличат експлоатационния им живот. Един лимон ще ви помогне да се отървете от неприятната миризма вътре.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Безплатна почивка на красив остров за пенсионери, включително и българи
Next: Големи промени с ТЕЛК-овете, ето какво ще се промени

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.