Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха истината за швейцарското правило и как всъщност прецаква пенсионерите
  • Новини

Разкриха истината за швейцарското правило и как всъщност прецаква пенсионерите

Иван Димитров Пешев януари 10, 2024
asdcdsfsdgdfgdfgfd.png

Много пенсионери очакват всяка година да дойде актуализацията по швейцарското правило, за да им вдигнат пенсията. При него повишението се изчислява на основа 50% от покачването на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията през годината преди това.

Оказва се, че това е лошо и води до изоставане на пенсиите спрямо заплатите

И това го пише явно в Конвергентната програма на България за периода от 2023 до 2026 година. Може да се каже, че това връзва пенсионерите долу, карайки ги да стоят много по-бедни, докато доходите на работещите растат.
Когато има година с добра икономическа среда, доходите растат по-бързо от инфлацията

Това е добре за работещите, защото така се приближаваме към по-богатите държави. Тогава обаче пенсиите растат с по-бавни темпове, защото инфлацията е ниска, а тя е 50% от швейцарското правило. Тоест пенсионерите получават голямо увеличение само в години на криза – с висока инфлация. В продължителен период обаче тези години са много по-малко като бройка.
И така през 2024 година пенсиите ще заместват заплатите на ниво 54.2%

Това е съотношението между средния осигурителен доход и средната пенсия. Това ще се променя и ще ходи надолу. Прогнозата е, че ще стигне до около 37%. Тоест пенсиите ще отговарят на една трета от средната заплата по осигурителен доход. Това ще направи пенсионерите реално по-бедни, от колкото са сега.
Причината се корени и в втория стълб на пенсионната система

Държавните пенсии ще се намалят с процента на осигуровки, които са пренасочени към този стълб. През 2024 година намалението е с около 10%, но към 2050 година и отвъд ще стане около 25%. Така общо пенсията на хората ще зависи все повече от представянето на универсалните пенсионни фондове.

Тяхното представяне в момента обаче е далеч от завидно, тъй като доходността не успява да компенсира дори далечно ръста на заплатите. За справка, пред последните две години средната годишна доходност на частните универсални фондове за пенсии е отрицателна – минус 3.5%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям удар! Бивша шефка в bTV и Нова отиде в БНТ, Кошлуков доволно потрива ръце
Next: Познавате ли София: Името на кой квартал е определено от Иван Вазов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.