Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки собственик на вила или къща на село трябва да прочете тази новина
  • Новини

Всеки собственик на вила или къща на село трябва да прочете тази новина

Иван Димитров Пешев януари 10, 2024
sdfdfdgbfggfhfgj.png

Кой не иска да има собствена къщичка в някое китно селце – дали за да живее там или ей, тъй – за да има къде да отиде на спокойствие. Именно заради това мнозина търсят да купят или пък имат и вили край големите градове.

Но замисляли ли сте се какво се случва в имота при условия, че там не се живее постоянно. Хвърлили сте луди пари за ремонт и обзавеждане, а след време нещата започват да се разпадат – звучи ли познато?

Е, спокойно, имаме решение на всеки проблем. И така – в случая ще говорим за обзавеждането в селските къщи и/или вили.

Ще си кажете – „Какво пък толкова специално има по тази тема?!“. Е, има. Поне според специалиста Никита Чаплин.

Той каза, че трябва много внимателно да подберете материалите, от които са изработени мебелите в селските къщи и вилите, където не се живее постоянно.

Експертите да категорични, че мебелите от дърво или фина дървесна фракция (MDF) са най-подходящи за този вид имоти. Съвети за избора на най-издръжливите и надеждни материали за такива жилища даде Никита Чаплин.

Според експерта, в допълнение към надеждността и издръжливостта, горните материали са устойчиви на механични повреди и влага. Той посъветва да се обърне специално внимание на последния фактор при избора на под.

„Скъпият ламинат може да се влоши поради постоянна влага, така че плочките са най-добрият вариант“, обясни Чаплин.

Когато избирате комплект за селска кухня Чаплин препоръча да изберете опции с голям брой шкафове и чекмеджета, както и достатъчна работна повърхност – те са най-функционални и ви позволяват да използвате максимално пространството.

Друг важен елемент от интериора на селската кухня, който Чаплин спомена, са специалните отделения за кухненски прибори, тигани и тенджери.

„Отворените рафтове и стъклените витрини също добавят модерен акцент към интериора на кухнята, но селската къща често е прашна и стъклото постоянно ще се замърсява – не го забравяйте. Подобно е положението и във вилите – да, сигурно около тях има природа, но пак – зацапване има навсякъде и на всичко“, предупреди той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоша изненада! Родопчанин отиде да си изтегли пенсията, но се ядоса пред банкомата
Next: Защо мъжете предпочитат по-възрастни жени

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.