Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям завод за милиони се строи в България, много хора ще взимат примамливи заплати
  • Новини

Голям завод за милиони се строи в България, много хора ще взимат примамливи заплати

Иван Димитров Пешев януари 10, 2024
sdfvsdfvdfshgfdhfghf.png

Ново преработвателно предприятие за сурово слънчогледово олио ще бъде построено в град Попово, Северна България, с подкрепата на европейската програма InvestEU и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Проектът е за 75 млн. евро, от които 35 млн. евро са заем от ЕИБ, и се очаква да влезе в експлоатация през 2027 г.

В него ще се използват безотпадъчни екологични технологии, които ще благоприятстват климата чрез производството на възобновяема енергия от отпадъчните люспи на слънчогледовите семена. Предвижда се закупуването на железопътни вагони за транспортиране на продукцията до черноморското пристанище на Варна, като по този начин ще бъдат намалени емисиите на парникови газове от автомобилен товарен транспорт.

Кредитът е за „Кристера“ АД, част от „Агрия Груп Холдинг“, която е един от водещите производители и търговци на зърно в България.

 

Така компанията ще оптимизира собственото си производство на слънчоглед и ще подобри достъпа си до външните пазари. Ще се създадат и нови работни места и ще се насърчат устойчивостта и жизнеспособността на селските райони.

„С радост подкрепяме селскостопанския сектор в България чрез това ново споразумение с „Агрия Холдинг Груп““ насочено към модернизиране и разширяване на дейността му. Това е проект, който ще стимулира регионалното и икономическото развитие на страната по устойчив начин, като финансира инвестиции в по-слабо развит регион на ЕС и по този начин ще насърчи социалното сближаване и справедливия растеж“, заяви вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Кирякос Какурис, цитиран в прессъобщението на финансовата институция.

„Този проект е от изключителна важност за групата, тъй като създава възможност за съществена диверсификация на търговския оборот, за намаляване на търговските зависимости и за навлизане на нови крайни пазари и дестинации“, заявява изпълнителният директор на „Агрия Груп Холдинг“ Емил Райков.

„Паралелно с това този проект има съществено регионално и икономическо значение, тъй като неговото изпълнение ще доведе до създаването на значителен брой нови работни места, ще подобри и оптимизира логистиката по придвижване на суровини и материали, замествайки ги с производствен краен продукт, а също така ще доведе и до значителни икономии от мащаба от финансова и оперативно управленска гледна точка“, допълва той.

„Агрия Груп Холдинг“ АД е българска холдингова група, която чрез своите дъщерни дружества развива дейност в областта на селскостопанското производство, съхранението и търговията със зърнени и маслодайни култури.

 

Тя работи активно и в сферата на преработвателната промишленост, включително в производството на биоетанол. Компанията има три основни логистични центъра в Североизточна България. В зърнобазите на холдинга се съхраняват и търгуват около 750 000-800 000 тона зърнени и маслодайни култури на година.l

Continue Reading

Previous: Извънредно от Петричко! Мъж попадна на нещо страшно, почерня от полиция на мястото
Next: Зимна манджа за душата! Каза ми я баба на село и не минава вечер, без да я направя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.