Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съобщиха важна новина за пенсионерите, трябва да я прочетете
  • Новини

Съобщиха важна новина за пенсионерите, трябва да я прочетете

Иван Димитров Пешев януари 10, 2024
sdfvdsfgfdhfdhfghfg.png

Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец ноември 2023 г. е 1516,41 лв.

Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.12.2022 г. до 30.11.2023 г. е 1434,78 лв.

Определеният средномесечен осигурителен доход за страната служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец декември 2023 г.

За октомври осигурителният доход беше 1490,79 лв., а за септември –  1475,29 лв., за август – 1431,68 лв., а за юли – 1416,53 лв

 

За месец май 2023 г. средният осигурителен доход е 1427,64 лв., а за април – 1435,78 лв. повишавайки се спрямо среден доход от 1410,67 лв. месец по-рано.

 

България е страната членка на Европейския съюз, в която пенсиите се получават за най-кратко време. Между 15 и 25 години средно продължават плащанията в страните членки, докато у нас мъжете вземат пенсия средно за период от 14 години, а жените почти 19 години.

Това обяви пред БНР управителят на Националния осигурителен институт – Ивайло Иванов. Той допълни, че близо 300 000 са хората, които от този месец плащат по-високи осигуровки, след като максималният осигурителен доход от 1-ви януари беше повишен до 3 750 лева. Само 20 процента от тази група са заети в сектора „Информационни технологии“, останалите са работещи в държавната администрации, производството и хора на мениджърски позиции от частния сектор.

Иванов коментира, че максималният осигурителен доход трябва да се определя по формула, като е удачно ежегодно тази величина да се увеличава с ръста на средния осигурителен доход:

 

 

„Лицата имат интерес техният максимален осигурителен доход да е по-висок или поне съотношението му да нараства с темповете на нарастване на средния осигурителен доход, тъй като самите лица ще бъдат ощетени, а когато дойде денят, в който те трябва да се пенсионират, разликата или размерът ще им е по-нисък в пенсията. Техен личен интерес е да се осигуряват на по-голям максимален осигурителен доход“.

Ивайло Иванов обяви, че от по-високия максимален осигурителен доход приходите в бюджета на Общественото осигуряване ще се увеличат с 212 милиона лева през тази година, а от ръста на минималната заплата ще се добавят допълнителни 214 милиона лева. Като цяло приходите са с 1,7 милиарда повече от миналогодишните. Разходите нарастват с 2,4 милиарда лева. Това са допълнителните пари за пенсии, включително увеличението на тези, отпуснати до края на миналата година с 11% от 1 юли 2024 г.

До края на тази година трябва да е готов анализът на пенсионната система у нас, но от НОИ смятат, че каквито и промени да се планират, хората с най-голям осигурителен принос трябва да взимат по-високи пенсии.

„Много от хората, които получават минимална пенсия, реално техният принос е по-малък. Затова и системата е солидарна, защото, когато се взимат тези решения, всички са наясно, че част от парите не достигат на хората, за да се издържат и затова политиците взеха решение за определяне на минималната пенсия. Солидарността на системата изисква все пак да бъдат отличени хората, които допринасят за нейното функциониране“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече четири години момче чака майка си да се върне от гурбет
Next: ТЪЖНА ВЕСТ: Отиде си национална треньорка по художествена гимнастика

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.