Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Важно: Банките блокират сметките ни, ако не направим това!
  • Без категория

Важно: Банките блокират сметките ни, ако не направим това!

Иван Димитров Пешев януари 11, 2024
sdfvdsfvdfshdhgf

Сметките на клиенти на банки у нас биват блокирани, ако личните им данни не са актуализирани. От БНБ съобщиха за NOVA, че обновяването на информацията е заради Закона за мерките срещу изпирането на пари.

С блокирани сметки се оказват хора, които не са получили никаква информация от банките. Парадоксалното е, че сметки се блокират, дори ако клиентите нямат никакви промени в личните данни, като например сменени адреси или пък лични карти.

От Асоциацията на банките коментираха, че по закон, ако не осигурят нужната актуализация на данните, банките имат право не само да блокират сметките, но дори да ги закрият. За да се избегне това, използват всички възможни канали за комуникация.

Мария Кирилова е от късметлиите – успява да актуализира данните си преди да ѝ блокират сметката. Първоначално не обръща внимание на мейла, който получава. Нейна приятелка, клиент на същата банка, обаче остава изненадана на бензиностанция с блокирана сметка. Така и Мария разбира, че писмото не е интернет атака с цел кражба на данни.

„Ще се наложи временно да ограничим нарежданията за трансакция от сметките ви в банката”. Такова съобщение получих на 7-и. Последва още един мейл на 14-и. Не изглеждаше сериозно. Но накрая изненадата беше сериозна”, обяснява Мария.

От колцентъра на банката обясняват, че актуализацията може да стане и чрез мобилното приложение, стига клиентът да има такова. „Може и след срока, но дотогава сметката ще е блокирана”, уточняват оттам. Оказва се обаче, че и да се ползва мобилното приложение, сметката пак може да бъде блокирана.

За NOVA от Асоциацията на банките коментираха, че по закон, ако банките не могат да осигурят актуализация на данните на своите клиенти, те са длъжни да закрият сметките им, но тъй като това не е в интерес нито на банките, нито на клиентите полагат много усилия, за да влязат в контакт с тях.

От БНБ, които следят работата на банките у нас, заявиха, че комуникацията банка/клиент се определя при сключването на договора между двете страни и централната банка няма компетенции да се намесва в тези отношения.

Съветът на експертите е дори да не сме получавали съобщение от обслужващата банка, да се свържем с нея. И въпреки че тези конкретни мейли се оказаха истински, да не се предоверяваме на електронна информация, за да не станем наистина жертва на измама.

Източник на новината: БНР, 24 часа, Вестник Стандарт

Continue Reading

Previous: Много богато семейство предлага работа-мечта, но има само едно условие
Next: Това писмо на един честен хирург, които подаде оставка разтърси всички в интернет. Истината ще ви изуми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.