Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна промяна за учениците, родителите ликуват!
  • Новини

Огромна промяна за учениците, родителите ликуват!

Иван Димитров Пешев януари 11, 2024
dascdsgfdsgdfgfd.png

Учениците ще могат да отсъстват до 15 дни от училище по семейни причини с бележка от родителя. Това съобщи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков пред БНТ. В момента тези дни са до 3 с молба към класния ръководител и още 7, но само със санкция на директора на съответното училище.

„Обсъждаме този проблем с различни родителски асоциации през последните месеци. Понякога се налага детето да не посещава училище заради неразположение или семеен проблем. Затова правим промяна в Наредбата за приобщаващо образование – увеличаваме тези отсъствия по семейни парични на 15 за всяка учебна година“, обясни министър Цоков.

 

По думите му ще се облекчи и редът за тяхното използване като молбата за всички полагаеми дни ще се подава само пред класния ръководител. С това ще се разтоварят и директорите на училищата, които досега трябваше да разрешават част от тези отсъствия.

Министърът съобщи още, че се подготвя нов стандарт за качество на образованието, който ще даде оценка кои училища се справят добре и кои не.

„Проблемът за качеството на образованието е много важен. Изработихме нова визия за качеството на образованието в българското училище. То е свързано не само с формираните умения и компетентности, а с тяхното благополучие и развитие на силни страни и личност. През следващите месеци, ще се разработи стандарт за качество, който на практика ще даде възможност, както за самооценка на отделните образователни институции, къде са стигнали – до колко са повишили резултатите, така и външен поглед върху всяка образователна институция за това как успява да се справя. Тогава ще имаме оценка кои училища се справят и кои не“, каза образователния министър.

Усилията на министерството са насочени още към подобряване качеството на работа на учителите, подчерта Галин Цоков.

„Последните дни на 2023 г. подписахме нов колективен договор, с който заплатите на учителите се увеличиха с 8,4%. Началната заплата на учител е 1853 лв, старши учител получава 1911 лв, за директорите възнаграждението е 2250 лв. Учителската професия става все по-привлекателна.Това е увеличение, което е свързано с увеличение на бюджета за 2024 г. в порядъка на 280-290 млн. лв., което показва, че развитието на образованието и подобряването на професионалната дейност на учителите, директорите и другия педагогически персонал е много важна политика не само на правителството, но и в Народното събрание“, допълни той.

Що се отнася до притесненията на директори на училища с паралелки в област изкуства, Цоков коментира:

„Указанието ни е свързано с това как се развива пазарът на труда и съотношението в различните професии. Няма да има съкращаване на паралелки, а ще работим с тях как да се подобри качеството на образование на техните ученици“, каза още министърът.

Днес стартират 276 конкурса за училищни директори в цяла България, съобщи още министър Цоков.

„Ще се търсят директори визионери и лидери, а не само администратори“, подчерта той.

По думите му писменият тест за кандидатите за директори е променен така че да измерва на само знанията им за нормативните документи, но и техните компетентности –възможностите за развитие на екипи и справяне с кризисни ситуации. В устния изпит са включени казуси, които са свързани с характеристика на съответното училище. Предвижда се процедурите да бъдат аудио и видео записвани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Давам 27 хиляди лева заплата, обяви български бизнесмен
Next: ГОЛЯМА ТРАГЕДИЯ! Марио угасна, не успя да се пребори с рака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.