Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази ОГРОМНА грешка с климатика през зимата ни коства куп грешни пари
  • Новини

Тази ОГРОМНА грешка с климатика през зимата ни коства куп грешни пари

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
sdfvdsfgdfhdfhgfh.png

През зимата много от нас предпочитат климатика като най-ефективен начин на отопление. Съвременните устройства са икономични, мощни и доставят така необходимия в дома ни комфорт.

При едно условие обаче – че ги използваме както трябва! А се оказва, че почти всички правим една и съща грешка с климатика през зимата, която ни коства куп грешни пари и неефективна работа на уреда.

В резултат на това плащаме не само по-висока сметка за ток, но и не сме доволни от работата на климатика. Оказва се, че всички допускаме тази грешка, тъй като дори не си правим труда да прочетем инструкциите за употреба, дадени от производителя.

Дори и базовите модели климатици разполагат с опцията за определяне посоката на въздушната струя – нагоре, надолу или встрани.

Обикновено настройваме струята нагоре, особено ако климатикът е монтиран над леглото, бюрото, дивана или масата. Просто искаме да избегнем директния контакт с въздушната струя. Но това е огромна грешка.

Температурата на въздуха в горната част на помещението е най-висока. Насочвайки топлата струя на климатика нагоре, температурата там става още по-висока. В резултат на това, въздухът в долната част на помещението става още по-хладен и подът у дома остава студен.

Експертите са категорични, че въздушната струя на климатика винаги трябва да е насочена надолу. По този начин уредът ще работи по-ефективно, ще консумира по-малко електроенергия и подът няма да е студен.

Специалисти от Българската асоциация „Отопление, вентилация и климатизация“ (БАОВК) апелират всички потребители да бъдат внимателни не само при избор на климатик, но и кого викаме за монтажа и поддръжката на уредите. Причината за това са зачестилите сигнали от хора, жертва на несертифицирани фирми за работа с флорни и парникови газове, които предлагат нискокачествени продукти и услуги.

След избора де факто потребителят е обвързан с доставчика докато уредът съществува и е в експлоатация, коментира пред Радио София Петър Хетемов, член на БАОВК.

Изпълнителите от сивия сектор не оставят нужната документация, включително и счетоводна, а в случай на нужда, не отговарят на телефоните, ако въобще са оставили номера за връзка.

Може да се наложи да се търсят правата чрез Комисията за защита на потребителите, но при наличие на гаранционна карта и документ за покупка, допълни Хетемов.

Според него – при сегашните цени – за отопление през тази зима най-изгодно ще бъде ползването на климатик.

Това е и най-бързото решение за потребителите да се премине от един вариант на отопление към друг. Подходящи за отопление са инвенторните битови климатизатори, тип сплит системи, които се инсталират най-бързо, но в същото време са с високи параметри. Европейският съюз налага ежегодно на производителите да вдигат енергийните класове и параметрите на уредите, така че дори по-бюджетните уреди вече са с висок клас по отношение на енергоефективността.

Петър Хетемов подчерта, че един уред се ползва за едно помещение. Той посъветва, ако се излиза от дома, уредът да не се изключва, а да се намалява до 18 градуса, а при връщане да се засилва до 24. По този начин помещението не изстива и консумацията на ел. ток не е толкова висока.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон пред него! Отиде си един от най-великите ни футболисти
Next: Това е най-важният съвет на баба Ванга, който ще промени живота ти! Те е казала, че

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.