Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ники Кънчев може и да не е новият водещ на Стани богат, Слави Трифонов забелязан да влиза в bTV
  • Новини

Ники Кънчев може и да не е новият водещ на Стани богат, Слави Трифонов забелязан да влиза в bTV

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
sdfvdfsgfdhdfhgf.png

Едно от любимите предавания на българите – „Стани богат“, ще има нов водещ още преди средата на февруари, след като актьорът Михаил Билалов го напуска. На 30 октомври миналата година Билалов е заснел последния си епизод като водещ на най-великата тв игра. Причината за оставката му е натовареният график, в който живее, както и собствените театрални постановки, в които е съсредоточил усилията си.

 

Билалов и съпругата му – сценаристката Ваня Николова, заминават на двумесечно турне в Щатите с успешния моноспектакъл на актьора „Бум-бум“, чийто сценарий е написан от талантливата Ваня. Освен там Николова участва и във филма „Вина“ по БНТ, който започна да излъчва втория си сезон по БНТ. Влюбената двойка решила, че й е по-изгодно да развива творчество, отколкото всеки божи ден Билалов да снима предаване и да загърби други свои участия.

 

За новата стъпка в живота си актьорът ще разкаже в предаването „120 минути“ като специален гост на Светльо Иванов още тази неделя. За мястото на Билалов вече се спрягат три популярни лица актьорът Краси Радков, журналистът Петър Стоянович и титулярят отпреди години – Ники Кънчев. Краси Радков и в момента е в телевизията на Слави Трифонов – „Седем осми“, но това не му пречи да участва в новия сезон като водещ на „умната“ игра.

 

Самият Трифонов преди по-малко от три седмици бе забелязан да влиза в офиса на Би Ти Ви, място, което не посещаваше, след като напусна телевизията и „Шоуто на Слави“, което правеше. Журналистът Петър Стоянович е следващото подходящо лице според продуцентите на „Стани богат“.

 

Преди месец професорът бе скандално уволнен от БНТ, където имаше рубрика в сутрешния съботно-неделен блок на Георги Любенов. Познанията на Стоянович във всяка област на живота му дават правото и той да кандидатства за водещ на кандидатите за всезнайковци. В същото време освен много начетен Стоянович е и много забавен, което със сигурност ще помогне на шоуто.

 

Ники Кънчев пък е старият водещ на „стола на богатството“. Журналистът също бе забелязан неотдавна на официални срещи в централата на телевизията. Кънчев разкрил пред свои близки, че е получил покана да се яви на кастинг като водещ, но финалното решение още не е оповестено.

 

Самият Кънчев бил силно, разочарован от Нова телевизия, тъй като викторината, която водеше – „Голямото преследване“, не успя да се наложи сред зрителите и падна от ефир. Ники Кънчев бе лице на „Стани богат“ още в самото тръгване на предаването през 2001 година в Нова телевизия.

 

След това шоуто започна да се излъчва по БНТ, но с водещ Михаил Билалов. От 2021 година „Стаи богат“ мина по bTV пак с актьора водещ. Още в самото начало рейтингът се вдигна изключително много, тъй като Билалов е харесван от публиката.

 

„Стани богат“ е на запис, а новият сезон на предаването най-вероятно ще започне по-рано от март месец преди 12 – февруари, твърдят работещи в телевизията. Кой от тримата набелязани ще бъде избран за водещ, предстои да разберем.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Отиде си легендарен актьор от Дните на нашия живот
Next: Акълът им сече като бръснач: Вижте кои са най-умните зодии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.