Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нечуваното предсказание на монах от Витовнишкия манастир Успение Богородично смая всички
  • Новини

Нечуваното предсказание на монах от Витовнишкия манастир Успение Богородично смая всички

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
asdcsdafdsgsdfgfd.png

Животът и духовният път на стареца Тадей Витовницки
На тихо и спокойно място в близост до Витовнишкия манастир „Успение Богородично“ се почива прахът на отец Тадей. Хиляди поклонници идват всяка година, за да почетат паметта на стареца.

Мнозина твърдят, че са получили духовни прозрения, докато стоят на гроба му.

Запомнен е като безкрайно благ и безкористен монах. Очите на стареца отразяваха духовно богатство и милосърдие, а тялото му излъчваше вяра и вътрешна сила. След първия си инфаркт през 1992 г. отец Тадей се сблъсква с лична тъмнина и съмнение, но вярата му става все по-силна и по-силна.

През 1996 г. изповедникът получава втори инфаркт и допълнително отслабва физическото си тяло. Но това изпитание само увеличи любовта му към Господ и ближния. Още на смъртния си одър проницателният старец смайва присъстващите: лицето му сякаш е озарено от вътрешно сияние. Монахът бил заобиколен от мир и спокойствие, надминаващи всички земни радости, и всички наблизо усещали тази светла и топла сила.

Пророчествата на Тадеус Витовницки са изследвани с голям интерес от много специалисти, включително сръбски теолози. Така професор Йератич от Богословския факултет на Белградския университет имаше късмета лично да общува със стареца. Отива в манастира от 1993 до 1997 г. След срещи със своя изповедник ученият го нарече най-просветеният монах в Сърбия. Какво му каза проповедникът?

Пророчествата на стареца Тадей
Според мъдреца хората не знаят нищо за истинските планове на силните – онези, които поеха върху себе си греха да управляват съдбините на цели народи и коварно предадоха свещената ценност на живота. Те също тайно подготвят ново оръжие с безпрецедентна сила. Има предположение, че става дума за тектонични оръжия, които могат изкуствено да предизвикат вулканични изригвания, земетресения и други природни бедствия. Ефектът му обаче може да не е забележим в началото.

В тази връзка отец Тадей даде своите напътствия: „Смисълът на живота на човек е да се върне в обятията на Господа, да постигне благодатта на Светия Дух. Светиите, които последваха Христос, не поглеждаха назад, а отиваха право при Бога. Страховете ще завладеят душата, докато благодатта я озари. Тогава няма да изпитваме нито страдание, нито страх . „

Това означава ли, че трябва да преминем през нови, по-страшни изпитания? Възможно ли е онези, които не са успели да постигнат това, което искат чрез налагане на сила, да похарчат огромни средства и да фалират? В същото време ще отклони ли всички подозрения от себе си, защото заплахата ще дойде от природата, а не директно от вдъхновителите на вълненията? Очевидно е, че ни очакват зашеметяващи открития.

Проницателният старейшина има пророчества за идването на Антихрист през 1992 г. Отначало той действаше тайно чрез помощници, но скоро сам дойде на власт и все още управлява. Монах Тадей предупреди: злото се стреми да опорочи лицето на Църквата, да изкриви и преначертае светите основи. Всъщност днес можем да наблюдаваме как духовници освещават оръжия, благославят убийства и дори издигат цели църкви, посветени на войната.

Старейшината видя, че книжните пари и бижутата скоро ще станат безполезни. Тадей каза интересни думи за определен печат, който „ще бъде приложен с лазерни лъчи, невидими за окото . “ Тези лъчи ще ви помогнат да преброите сумата по сметката на човек в магазин и да извадите цената на закупения продукт.

Старецът вярваше, че е по-добре да не пестиш пари, а да инвестираш и да живееш деня, който Господ ти е дал. Притежаването на голямо богатство, но животът без връзка с Всемогъщия е това, което прави човека слаб. Идваме на този свят с празни ръце и можем да вземем само душата си със себе си. И само времето, което Творецът е отмерил за развитието на душата, има стойност.

Предсказанията на монасите: мъдрите думи на стареца за бъдещето
Проповедникът ни инструктира да се молим всеки ден , както правят православните отшелници. Те са тези, които възпират дявола, който иска да върже целия свят. Трябва да сме силни и готови за битката между доброто и злото, която ще помете 21 век. Тя ще породи хаос и ще погълне всичко наоколо, освен душите на истинските вярващи.

„Злото се генерира от онези, които не вярват в Създателя. Те няма да бъдат докоснати от сиянието на любовта. Всеки християнин трябва да се моли за тях, за да ги спаси от топлината на омразата и гнева. Щом допуснахме в себе си мисъл без доброта и любов, в този момент ние приехме в себе си самия враг. Нашето тяло помага на злия дух да се прояви .

Ядосваме се и обвиняваме другите, но никога не започваме от себе си. Ако започнем, ще има по-малко зло в света. Нашите мисли са предшественик на нашия живот. Това е храна за нашия дух. Около нас в нас са втълпени хиляди мисли на други хора. И ние ги улавяме като радиовълни, но не знаем как да се свържем с източника на радост. Вместо това попадаме в оковите на лукавия. Затова се разболяваме. Болестта е следствие от умствен упадък. Грехът започва с мисъл .

Единственият, който може да ни помогне да победим злото, е Господ. Само злото може да бъде победено не със зло. Само добро. Любовта не може да бъде смачкана. Тя е непобедима, защото Бог е любов . „

Това са мислите на проницателния старец Тадей. Какво мислите за тези думи? Пишете ни в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Откъде произлиза името на град Карлово
Next: След като отслабнах, приятелките ми започнаха да идват при мен всеки ден, за да ми искат рецептата. Ето я!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.