Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат с ваучерите за храна! Вече ще можем да плащаме още неща с тях
  • Новини

Обрат с ваучерите за храна! Вече ще можем да плащаме още неща с тях

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
sdfvdsfhfghdfghgfh.png

Те важат за ресторанти и пътувания, ползват ги 20 000 работодатели

Рекорден брой ваучери за храна ще дадат тази година работодателите у нас на своите служители. Предвидената сума за 2024 г. е увеличена на 1,6 млрд. лева. Но това не е единствената новост. Освен това от хартиени ваучерите ще станат дигитални.

Електронните ваучери за храна ще бъдат във вид на пластика, каквито са дебитните и кредитните карти или във вид на мобилно приложение. В момента около 750 000 работещи българи получават от работодателя си ваучери за храна. Максималната сума, която можем да получим под тази форма е 200 лв. на месец.

  • Новите електронни ваучери

Електронните ваучери са в сила от 1 януари, но ще станат абсолютно задължителни от 1 юли. „От 1 януари работодателите могат да представят електронни ваучери за храна, а от 1 юли ще могат да предоставят само електронни. В преходния период работодателите трябва да изберат един от двата начина – не може и двата, и когато решат да преминат към електронни ваучери, трябва да предоставят само такива на своите служители“, обясни в интервю за телевизия България он ер Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери за храна.

Тя поясни, че хората ще могат да пазаруват в определени обекти, които продават храна и хранителни продукти, което е подобно и на системата с хартиените ваучери.

„Улеснението е, че няма да се налага служителите да носят хартийките с тях, да се образуват опашки, а ще става мигновено на POS-терминала. Ще бъде много по-модерно, което отговаря на съвременните очаквания на потребителите. Дава се и по-голяма сигурност, тези инструменти ще бъдат защитени с PIN код, а ако загубите картата си, ще може да я блокирате и тя ще бъде преиздадена“, допълни Обущарова.

По думите й потребителите ще могат да си закупят и продукт, който е с по-ниска цена от тази на ваучера. „Ще може да си купите кафе или закуска, а остатъкът ще остане наличен в баланса, ще може да се провери точно колко пари остават след това и каква е валидността. Също така спестяванията за търговците са значителни и те също трябва да се вземат предвид“, твърди експертката.

Тя посочва още, че в държавния бюджет е запазена възможността тази година ваучерите за храна да се използват и за други цели – културни събития, туристически пътувания и плащане на битови сметки. Всеки потребител ще трябва да провери на сайт или приложение къде конкретно може да използва ваучера си. „До миналата година най-използвана беше възможността за туризма, но отново зависи от обектите, за ресторанти – също. Има голям брой ресторанти, които приемат и това е малко познато от потребителите“, подчертава Обущарова.

  • Плюсове и минуси

Освен за потребителите, ползи от употребата на ваучери за храна има и за фиска, тъй като те се декларират пред Националната агенция за приходите (НАП). „Те са изключително полезни за изсветляване на сивата икономика, има редица проучвания в тази посока. От миналата година беше въведено и изискване за работодателите да декларират всеки месец пред НАП каква сума предоставят на своите служители, така че всичко е прозрачно“, категорична е Таня Обущарова.

Има обаче и един минус, за който алармират работодатели и той е в таксата за превод на сумите по ваучерите, която ще увеличи разходите, особено трудни за малкия бизнес. А вместо да харчи за печатане на хартиени ваучери, сега бизнесът ще отчита известни загуби от таксите за превод на сумите по банков път.

  • Една нова полза

Осигурителни вноски няма да се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна не само на хартиен, но и на електронен носител – това предвижда проект за промени в Наредбата за доходите, върху които се дължат осигуровки. Документът вече е качен за обсъждане в портала за обществени консултации на Министерския съвет. Това се налага именно защото от 1 юли ваучерите за храна ще са само електронни.

Промяната в Закона за корпоративното подоходно облагане е в сила от 1 януари тази година. Тя предвижда преходен период за преминаване изцяло към ваучери за храна на електронен носител от средата на годината, като до 30 юни 2024 година ще може да се предоставят ваучери за храна и на хартиен носител.

Промяната в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се налага, за да се синхронизира с тези нови законови разпоредби, тъй като досега в нея е предвидено, че не се внасят осигуровки само за хартиените ваучери.

  • Как работи системата на ваучерите за храна?

На месечна база около 750 000 служители в цялата страна получават ваучери за храна. Около 20 000 са работодателите, които ги предоставят, показват данни на Асоциацията на операторите на ваучери за храна.

Работодателите поръчват ваучерите на операторите, които ги доставят ежемесечно отпечатани на хартия. След като ги получат, служителите могат да ги използват в широка мрежа от над 10 000 търговски обекта – супермаркети, малки семейни магазини, ресторанти, заведения за бързо хранене и др.

Има изрична разпоредба, че сумата, която работодателят предоставя като ваучери за храна, е извън заплатата на работника.

  • По какъв начин работодателят избира с кой оператор да работи?

Около 10 са лицензираните у нас оператори на ваучери за храна, като в Асоциацията членуват четири от тях, които са най-големите на пазара и покриват над 80% от него. Един от основните критерии при избора на оператор е търговската мрежа, тоест да се ползват в широк спектър от търговски обекти. Цената за отпечатването също е критерий.

По думите на Таня Обущарова през годините интересът расте и все повече работодатели предоставят ваучери за храна не само заради данъчното облекчение, но и заради силната конкуренция на пазара на труда – с цел да привлекат кадри. През годините те се налагат и остават сред най-предпочитаните и разпространени социални придобивки.

  • Ограниченията

Работниците, които получават ваучерите, трябва да са заети на трудов договор. От тази придобивка не могат да се възползват заети на граждански договор, както и самоосигуряващи се лица.

Работодателите не трябва да имат подлежащи на принудително изпълнение задължения към бюджета, тоест необходимо е да плащат данъците и осигуровките си редовно.

Няма обаче ограничения за броя служители в една фирма – има работодатели, които предоставят на няколко души, а други – на десетки, показват още данните на Асоциацията на операторите на ваучери за храна.

  • В други страни също се дават ваучери за храна

Системата за ваучери за храна съществува в почти всички европейски страни. България беше последната, в която не можеха да се издават електронно. В повечето държави хартиените вече са отживелица, като в някои са дигитализирани от повече от десет години.

„Част от операторите от асоциацията сме международни компании, имаме чуждестранни пазари и ще внесем най-добрите практики, като смятаме да предложим на българските потребители последните актуални и удобни решения, защото заслужават същия достъп до модерни технологии, както и всички останали европейски граждани“, коментира Обущарова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учени със странно твърдение: През 2025 г. Европа ще замръзне!
Next: Идва обрат с времето до часове, но ето кога страната побелява от сняг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.