Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесдама: Извадихте от списъка колбасите, сирената и консервите. А плодовете и зеленчуците?
  • Новини

Бизнесдама: Извадихте от списъка колбасите, сирената и консервите. А плодовете и зеленчуците?

Иван Димитров Пешев януари 15, 2024
sdfvsdfhdfhdfghgfh.png

Живка Гроздева е от Карнобат. Семейството й се занимава от дълги години със земеделие, което донякъде предопределя бъдещото й кариерно развитие.

Гроздева е завършила специалност „Растителна защита“ в Аграрния университет в Пловдив, а след това учи B2B маркетинг и Международен мениджмънт в Бон, Германия. Притежава около 4000 дка земеделски площи, на които отглежда плодове (череши, вишни, праскови и ябълки).

От 2015 г. работи в Общинския съвет на Карнобат, а 2019 г. е негов заместник председател. През 2020 г. е Изпълнителен директор на местната фирма „Витафрут“ ЕООД. Освен това от няколко години защитава интересите на овощарите в България. Председател е на Асоциация на овощарите в България.

„Категоричното искане на нашия сектор е пресните плодове и зеленчуци да бъдат извадени от списъка на стоките с висок фискален риск. На този етап обаче Националната агенция за приходите не показва воля за промяна, което ние няма да приемем“, така Гроздева, която е председател на Асоциацията на овощарите в България, коментира за Агри.БГ ситуацията в бранша в началото на 2024 година.

От 1 януари е в сила режим за задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск, повечето от които са земеделски стоки. В сряда в централата на приходната агенция се проведе среща на експертите от дирекция „Фискален контрол“ и заинтересованите страни.

„От списъка бяха извадени преработени продукти, колбаси, сирена, консерви, брашна и други, но останаха пресните плодове и зеленчуци като най-рисковата група в България – това е просто несериозно“, категорична е Гроздева.

Тя потвърди, че целият бранш иска контролът да бъде засилен. „Без изключение сме единодушни, че искаме контролът върху вносните стоки да бъде какъвто трябва, но досега не го е имало. За пореден път се измества фокусът там, където проблем няма“, казва Живка Гроздева.

Не е тайна, че с вносните стоки създават трудности от много години – качество, цена, на която влизат в България, изрядност на документите и т.н. Според производителят на плодове е важно какво ядем като качество, „защото не веднъж сме чували за наличие на пестициди над допустимото и други подобни проблеми, свързани с качеството на вносната стока“.

„От друга страна, за да защитим интересите на нашите производители, ние трябва да се интересуваме от стоката, която влиза у нас от трети страни – на каква стойност се фактурира, с какви документи се придружава, какво се случва с ДДС при нея“, казва още тя.

Нейното мнение е, че „в последните 7-8 години няма никаква воля да се разреши този въпрос, не се направиха никакви постъпки в тази посока, а в същото време се появява тази наредба“.

За Живка Гроздева най-големият проблем е, че наредбата възниква от чисто теоретичното разбиране на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите за движението на плодовете и зеленчуците. Подготвена е, без да е обменена информация и данни с браншовите организации в сектора.

Нейното притеснение е свързано и с факта, че наредбата не е подкрепена с мотивация към нея. „Знаем само, че искат да изсветлят сектора, но как ще стане това не е известно. Виждаме, че наредбата се цели в товароносимост на превозното средство, в определена стойност на стоката, която е над 5 000 лева. Аз твърдя, че има измами, и то в немалка степен и при стоки, които са под 5 000 лева“, категорична е Гроздева.

Какво предстои в сезона на беритбата?

Стопанинът, който ще натовари камион с плодове, например череши през лятото, ще трябва да има компютър и принтер в овощната градина, достъп до мрежа, както и кантар. „Това е сериозно оборудване, което се изисква от нас. Наистина ли от Министерство на финансите очакват от обикновения земеделски производител, който се занимава само с производство, да разполага с такова оборудване“, пита риторично Гроздева.

От думите и става ясно, че се изисква голям обем информация – кога ще тръгне и кога ще пристигне камионът, името на шофьора, къде ще разтовари и т.н. „Това не е транспортна фирма, а човек, който има само една овощна градина“, напомня още тя.

Една от най-големите трудности е свързана с попълването на документите в системата, защото стоката не е изтеглена. В момента се намираме в мъртвия сезон за производството на плодове и зеленчуци. „Какво ще се случи, когато всички производители на плодове в България започнат да реколтират, което у нас се прави активно от май до септември. Това ще бъдат десетки хиляди производители, които ще берат и продават, прекупвачът по веригата също ще препродава. Говорим за утежняване на работата на всички по веригата. Най-вероятно просто ще спре работата и от това ще пострадат земеделските производители, които няма да знаят какво да правят“, казва още председателят на Асоциацията на овощарите в България.

Според нея вероятно ще се получи шок в целия процес на придвижване на пресните плодове и зеленчуци. Тя споделя, че в производство на плодове и зеленчуци в европейските страни, няма такъв специален уведомителен режим.

„Ще продължим да търсим диалог и няма да се примирим с това допълнително административно бреме, което се стоварва върху нас и нашите служители. До 22 януари ще напишем исканията си за промяна на наредбата. Контрол трябва да има там където има нужда, а не където вече има такъв. Искаме да имаме възможност да работим и да произвеждаме“, категорична е Живка Гроздева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имa зaбpaвeни пapи в cтapaтa бoнoвa ĸнижĸa – Eтo ĸaĸ дa ги взeмeш:
Next: Със сълзи на очи Билалов се раздели със зрителите и издаде нещо вълнуващо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.