Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на Емил Димитров съди автора на поп фолк вариант Моя страна, моя България
  • Новини

Синът на Емил Димитров съди автора на поп фолк вариант Моя страна, моя България

Иван Димитров Пешев януари 16, 2024
edsmadiudsfkdslfds.png

Синът на Емил Димитров заведе съдбен иск срещу създателя на поп фолк варианта на една от най-известните песни на баща му.

 

„Мой дълг е да защитя името на баща ми и любовта на милиони хора към България”. Това каза синът на певеца Емил Димитров в Съдебната палата в Плевен преди първото заседание по делото срещу автора на чалга версията на песента „Моя страна, моя България“.

 

Делото е по повод създадения август 2023 г. Кристофър Галовски от Кнежа поп-фолк вариант на обичаната песен. По думите на Емил Димитров – син делото в Плевенския окръжен съд, освен че касае нарушение на Закона за авторското право, разглежда много по-важен морален въпрос, който е от обществено значение.

 

„Тази песен е определяна от милиони българи за неофициален химн на България. Не трябва да се допуска поругаването на един символ, макар и неофициален“, каза наследникът на певеца, цитиран от БТА.

 

Той определи като „ужасно преживяване“ първия път, когато е чул разпространената версия на песента. „Не заради самия стил музика. Той има своята красота. Ние сме балкански народ и тези ритми са ни в кръвта. Когато обаче искаш да направиш нещо, трябва да е красиво и да е твое“, заяви Димитров – син. На въпроса за какво би използвал парите от финансовия иск в размер на 5000 лв., ако той бъде уважен от съда, Димитров – син каза, че вероятно ще ги насочи към своя кауза.

 

„Помагам със стипендии на добри студенти по авторско право да специализират в Залцбург. Поддържам и фондация „Емил Димитров“, в която се стремя да дигитализирам неговото творчество и архивите“, уточни той. Христина Георгиева, адвокат на Емил Димитров – син, посочи, че исковете по делото са четири. Първият е за неправомерно използване чрез неразрешено създаване на версия на песента „Моя страна, моя България“.

 

Вторият иск е да се преустанови това нарушение като съдът да забрани използването по всякакъв начин и изпълнението на песента „Моя страна, моя България“ и на неправомерната версия „Моя страна, моя Германия“.

 

Третата претенция е за сметка на нарушителя да се разпространи диспозитива на съдебното решение в медиите.

„Четвъртата ни претенция е паричната – обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на носителя на авторското право на Емил Димитров – баща, а именно неговия син Емил Димитров. Този иск не е водещ, той е частичен.

 

Има по-скоро възпитателен характер. Целта му е превантивна – да знаят всички нарушители, че освен, че се установява нарушението по съдебен ред, то се носи и финансова отговорност за действията им към правоносителите в случая на авторските права“, допълни адвокат Георгиева.

 

На днешното заседание не се яви ответникът по делото Галовски, нито негов адвокат. Следващото заседание ще се състои на 19 март като съдът разпореди събиране на допълнителни доказателства.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Астролог: 2 зодии ще се къпят в пари през 2024 г., всички ще им завиждат
Next: Лоши новини за зрителите: Гала е пред изгонване?

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.