Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
  • Новини

Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
sfdvgdvdfvsfdvdfvdf.png

Бях отгледан от самотна майка. Живеехме много добре заедно, тя никога не се намесваше в личния ми живот и аз от своя страна винаги се опитвах да й помагам финансово.
Получавам средната заплата на обикновен работник в провинциален град.

Винаги съм й давал половината. Запазвах втората за себе си и прекарвах по собствена преценка: Ходех на фитнес, купувах подаръци за момичета, понякога пазарувах у дома …

Веднъж срещнах „най-добрата“ и решихме да се оженим. От предишния брак Елена имаше двустаен апартамент и шестгодишна дъщеря Ксения.

За съжаление не съм говорил със съпругата си за характеристиките на семейния бюджет преди сватбата. Сега, заради разпределението на финансите, имаме разногласия, дори скандали.

Елена печели малко повече от мен. Но тя абсолютно не харесва, че продължавам да помагам на майка си. И не мога по друг начин. Разбирам много добре, че без моята подкрепа майка ми просто ще умре от глад. Така беше и в първия месец след като заживяхме заедно.

Мама живее в тристаен апартамент. През зимата има огромни сметки за ток и парно. Не получава помощи, тъй като аз съм регистриран там. И жена ми не иска да ме регистрира при нея. Веднъж й намеках, но тя или не разбра, или се престори, че не разбира.

Мама плаща по-голямата част от пенсията за сметка. След това тя всъщност живее с 2 лв. на ден.
Взех решение и започнах сам да плащам сметките ѝ.

Жена ми започна да ми вдига скандали, заради тези пари. Тя казва, че е по-рационално да се харчи тази сума за дете. В допълнение, Ксения скоро ще започне първи клас и ще бъде още по-трудно.

Свекървата също се присъедини, твърдейки, че сега имам семейство и трябва да харча пари за него, а не за други. Ако на майка ми ѝ е толкова трудно, тя предложи да й осигури работа като чистачка в компанията си.

Аз самият започнах да търся възможности за допълнителна работа. Постоянните спорове за пари вече ме сринаха. Ако знаех какво би било, определено нямаше да се оженя.

Макар да разбирам много добре, че веднага щом мога да разреша финансовите проблеми, проблемът веднага ще изчезне.

Какво можете да ме посъветвате? Как да постъпя в тази ситуация?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търновска кръчма превъртя играта: Пусна празничен куверт за 300 лв., а в менюто…
Next: Експерт каза истината: Да изключваме, или да не изключваме климатика, когато не сме вкъщи?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.