Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Плащането с банкови карти отива в историята? Започваме да плащаме с ръката си
  • Новини

Плащането с банкови карти отива в историята? Започваме да плащаме с ръката си

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
sacsadgfdfsgdsfgdfg.png

Вече няма нужда да си представяте сцена, в която с едно махване на ръката комуникирате с всякакви джаджи – да си плащате в магазина, да се чекирате на летището или в метрото, да влизате в офиса. Китайската компания Tencent вече го е превърнала в реалност.

Компанията пусна услугата си за сканиране на длани

Тя позволява на ползвателите да заменят портфейлите, телефоните, картите си, чиповете си, ключовете си и други подобни – с дланта си. Имат намерение да са първата компания, която ще наложи масово използване и превръщане в норма.

Има и основата да го направи. Компанията притежава WeChat – най-голямата китайска платформа. Тя е от тип супер приложение, което е освен социална мрежа предлага банкови услуги, пазаруване и прочие.
Сега в комплекта влиза биометричната Weixin Palm система

Тя вече е стартирана през май за ползвателите на портфейла Weixin Pay. Все още само в Китай. Могат да поставят ръката си върху сензор за плащане или за сканиране на билет. Инфрачервени камери сканират дланта и определят дали трансакцията да се приеме или откаже. Става много бързо.

Не искат да използват лицево сканиране, защото то не е толкова ефективно

Например при близнаци може да стане разминаване, но с дланите и вените по тях – няма как да се допусне грешка. Да видим дали ще се докаже на практика и ще излезе от границите на Китай. Но много американски и европейски компании вече гледат в тази посока. JPMorgan например има много подобен проект в напреднала фаза

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изхвърлете пинсетите! Само едно нанасяне и омразният хайдушки мустак се изпарява:
Next: На този роден пазар има ракийка по 6 лева, сиренце по 10 лева килото, един суджук е 8 лева

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.