Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка
  • Новини

Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка

Иван Димитров Пешев януари 18, 2024
sdfvdsfggfhfgh.png

Има дни, в които само до обед през дома му са минали над 12 човека. Някои от тях пищят от болка, други са почти обездвижени, разбра Novini.store.

Бай Хасан Алиосман успява да ги изправи и да ги изпрати като нови. За което не взима и стотинка.

 

Народният лечител или чакръкчия, както се казва по стара наша традиция, живее и лекува в село Долно Големанци, в близост до Хасково. Възрастният мъж е наследил дарбата от татко си като още 10-годишен се явявал негова отмяна и успешно намествал ставите на някои от множеството пациенти.

Бай Хасан Алиосман пари не иска – нито в миналото, нито днес. “Тате ми заръча да лекувам всички – и бедни, и богати. Нямам тарифа, нямам цени. Хората сами оставят по нещичко, ако са доволни. Кой колкото може – от два до 200 лева са ми оставяли. Благодарен съм за всичко. И за една добра дума също”, разказва чакръкчията.

А после се усмихва широко и шеговито признава, че безплатно лекува и магарета, и депутати. Защото Хасан често пъти е викан и молен за помощ при селскостопански животни, не само при хора. Удивителна и дори космическа е лекотата, с която успява да излекува упоритата дискова херния, плексит, дископатия, навяхвания, изкълчване и ред други болежки.

Казва дори, че при животните е по-трудно лечението, отколкото при хората.

Защото те, горките, се дърпат и не разбират колко важно е наместването. И че без него няма да могат да ходят, дори да живеят. Ритат, хапят, но пак се получава с търпение и желание.

Доволен е, че е доказал уменията си и го ценят хората от цяла България. Спомня си с радост за проф. Соня Докова от Пловдив, която не можела да си стъпи на крака от болки. Час по-късно тя става и сама си тръгва от бай Хасан с усмивка. “И до днес ми изпраща поздрави и сме приятели”, споделя чакръкчията.

Случва се обаче не само да идват при него, но и да го викат на място. И той се отзовава, само трябва да го вземете с кола. Спомня си за 25-годишна родилка в Кърджали, чието бебе било на 20 дни, а тя самата не можела да стане от леглото.

Водели я при лекари, нищо не помагало. “Започнах да й правя масажи и да я разтривам. И така цял един час. После си починах малко и захванах втори цял час. После я хванах за ръката и й помогнах да се изправи. Тръгна все по-уверено, а на третия ден се прибра у дома си”, доволен е Хасан Алиосман.

За него в момента се прави документален филм, в който се разказва и показват чудесата на чакръкчийството. За жалост то се практикува все по-рядко, защото младите не се интересуват от него. Жизнено необходимо е да има приемственост между поколенията. Ако то изчезне, загубата за всички ще бъде огромна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кои култови звезди ще участват в новия сезон на Капките. Халваджиян бил принуден да покани…
Next: bTV с грандиозна издънка, Сашо Кадиев шокира зрителите с гаф

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.