Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям празник с куп обичаи иде в неделя, а на масата задължително се слага…
  • Новини

Голям празник с куп обичаи иде в неделя, а на масата задължително се слага…

Иван Димитров Пешев януари 18, 2024
sdfvdsfhgfdhgfhgf.png

Бабинден се отбелязва на 8 януари (21 януари стар стил). Празникът е посветен на здравето на децата, бабите – акушерки и родилките.

Бабинден Обичаи

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода.

В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й “полеят”. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла.

Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с “мартеничка” – червен и бял конец.

Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича:

“Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!” След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила (“хванала”) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.

На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната.

Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки.

Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.

След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата.

Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като “волове”, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото.

Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата.

Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като “влечугане” на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

Бабинден Трапеза

На трапезата за Бабинден трябва да присъстват млечна баница, сарми с месо, свинско с праз и бурания. Буранията представлява ястие с кисело зеле и ориз.

Освен това може да се омеси пита и да се направи баница с масло и сирене.

Ето и няколко рецепти как да приготвите някои от ястията, които трябва да присъстват на трапезата ви:

Продукти

2 с.л. оцет

0,5 ч.л. бакпулвер

0,5 ч.л. сода

1 ч.л. захар

0,5 ч.л. сол

100 мл. олио за намазване

1 с.л. олио

400 мл. вода топла

800 г брашно

Начин на приготвяне

Пресяваме брашното над дълбока тава. В средата правим кладенче, в което слагаме: 1с.л. олио, 1/2ч.л. сол, 1ч.л. захар. Содата бикарбонат и бакпулверът угасяме в оцета. Още докато шупти го добавяме в кладенчето.

Започваме „събирането“ на тесто. Наливаме малко по малко водата, така, че постепенно да се получи тестяна топка. Покриваме с памучни кърпи и оставяме да почине за 30 минути.

Намазваме кухненския плот с олио и измесваме тестото върху намазнената повърхност. Намазваме тавичка за печене с олио. От топката оформяме питка с форма по желание. Намазваме питката с памук, топнат във вода и олио.

Печем в загрята фурна, на 200 градуса – първо отдолу за да се вдигне добре (15 минути), след което включваме отгоре още 15-20 минути.

Точена баница

Продукти

за корите:

1 с.л. оцет

2 с.л. олио „Олинеза“

2 яйца

1 кг. брашно

1 пак. мая суха (или колкото е нужно за 1 кг. брашно, според описанието на опаковката)

450 мл. прясно мляко

за плънката:

450 мл. кисело мляко

6 яйца

550 г сирене

80 г масло разтопено

Начин на приготвяне

От продуктите за корите замесваме тесто, което разделяме на 8 топки. Оставяме да втасва около 40 минути.

Приготвяме плънката като смесим и разбъркаме добре всички продукти за нея.

Разточваме всяка топка тесто с точилка, на тънка кора. Върху всяка кора мажем от маслото и слагаме от плънката (количество на вкус). Навиваме на руло и редим в тава, намазана с малко олио. Отгоре намазваме цялата баницата с малко масло.

Печем на 180 градуса, до златисто (около 45 минути).

След като извадим от фурната, готовата баница напръскваме с малко вода и я завиваме в кърпа за 7-8 минути да се позадуши.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кога е първата Задушница за 2024 г и какво задължително трябва да направим
Next: Санданчанин отиде на ресторант и му се завъртя главата от този ред в КАСОВАТА БЕЛЕЖКА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.